Наврменната и адекватна защита спасява животи – преносно и буквално. Това е и една от основните цели на действащия към днешна дата омбудсман на България Велислава Делчева – да защитава правата и свободите на гражданите, и в по-тясна линия – защитата на жените от насилие, равенство между половете и достъп до навременни социални и институционални услуги в страната. Следвайки този фокус, тя отразява участието си в организираната от сдружение „Жените на Казанлък“ конференция „Гласовете на жените – права, сила, промяна“.:

Конференция „Гласовете на жените“

“Днес в Казанлък участвах в конференцията „Гласовете на жените“, където говорих за разстоянието, което все още съществува между правата, записани в закона, и реалната защита на жените.

Имаме закони. Имаме правила. Имаме институции. Но истинският въпрос е какво се случва с една жена, когато действително се нуждае от защита. Дали някой ще я чуе, дали ще получи помощ навреме и дали няма да бъде принудена сама да обикаля от институция на институция.

Фокусни точки

За мен има пет места, в които тази връзка все още се прекъсва:

Първо, разпознаването на проблема. Еднаквите права на хартия невинаги означават реално равенство.

Второ, дали защитата действително работи. През 2025 г. съдилищата са издали 5102 заповеди за защита, а МВР е регистрирало 476 нарушения на такива заповеди. Едно решение, което не се изпълнява, не е пълноценна защита. То остава документ.

Трето, има ли къде човек да получи помощ. Към края на 2025 г. в 11 области няма действащ кризисен център, в 17 няма кризисен център за пълнолетни, а в 13 няма кризисен център за деца. През годината са финансирани едва девет специализирани услуги.

Имаме проблем и с данните. Граждански организации са документирали поне 24 медийно отразени убийства на жени от мъже през 2025 г., докато МВР е регистрирало два случая на жени, убити в условията на домашно насилие. Категориите са различни и числата не могат да бъдат сравнявани директно, но разликата показва колко необходима е единна и надеждна статистика.

Четвърто, стереотипите. Насилието не е „истинско“ само когато е физическо и видимо. Хората не преживяват страха по учебник.

Пето, не всички жени тръгват от едно и също място. Жена с увреждане, възрастна жена, жена в малко населено място, без собствен доход или сама с децата си може да срещне много повече препятствия, за да стигне до същото право.

Това не е само български проблем. Новата Стратегия на Европейската комисия за равенство между половете 2026–2030 г. поставя акцент именно върху реалното прилагане на правата. Оценката на Европейския институт за равенство между половете е стряскаща: ако се движим със сегашните темпове, на ЕС ще са необходими още 50 години, за да постигне пълно равенство между жените и мъжете.

За мен като омбудсман критерият е прост: не колко правила сме приели, а дали една жена, която има нужда от защита, действително я получава. Навреме, близо до мястото, където живее, и без да бъде принуждавана сама да обикаля институциите.

Защото законът може да даде право. Но хората и институциите трябва да го превърнат в реалност.“