Йосиф Герчев - Как се корумпира лекар

Недоволство на младите медицински специалисти, довело ги до протест. Борят се за реформа, за подобряване на системата.

Защото както вече стана видно, не само пациентите имат нужда да оздравеят, но и здравната ни система.

За „Болните“ практики разказва Йосиф Герчев, специалист по анестезиология и интензивно лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария, в Бургас.:

„Как се корумпира лекар в България? – The Complete Guide

Долу виждате два фиша от две различни болници, в които не работя. Който ме познава, знае защо. За останалите ще започна от цифрите.

Първият: основна заплата 2 100лв.

Общо начислени: 11 538лв.

Вторият: основна заплата €620. Минималната работна заплата в България и най-ниската в ЕС. Тъй като заетостта е била на половин работен ден, са начислени €310 основна, но

Общо: €4 328.

И в двата случая основната заплата е под 20% от сумата. Останалото е „допълнително възнаграждение по ВПРЗ“, „еднократна сума“, „ДМС за трудови резултати“ и други.

Звучи като счетоводство. Но всъщност е каишка.

ВПРЗ са вътрешните правила за работната заплата. Пише ги работодателят. Той решава какво е „резултат“, кой го е постигнал и колко струва. Трудовото право те пази до основната заплата, тоест до €620. Всичко над това е добра воля, а добрата воля не се обжалва. Няма заповед, няма наказание, няма уволнение. Просто следващият фиш може да е колкото на непалски разносвач на пица.

Кога пада бонусът? Не когато сгрешиш. А когато попречиш. Т.е. когато откажеш да вкараш пациент в пътека, която е от полза за таргета, но не и за здравето му. Или когато пациентите след рутинна седация започне да ги втриса един след друг и попиташ на глас “ЗАЩО?” Примерно… След такъв въпрос обикновено следва учтиво ръкостискане и покана да си ходиш или падаш на €620, с които не се плащат наем или кредит. Повечето колеги го разбират, преди да се е наложило. Затова мълчат. Аз обаче като по-глупав отказах да го разбера за 8 години стаж…

Дотук беше за лекаря. Сега малко за пациента.

От 2017 г. в България няма медицински стандарт по анестезиология и интензивно лечение. Никъде не пише колко хора трябва да има в залата, каква апаратура или кой стои до пациента, докато се събуди. На практика мога да давам упойки и в гараж, ако се съглася.

Когато миналата година 6-годишно дете почина след зъболечение под анестезия в Пловдив, стоматоложката беше мерена със стандарта по детска дентална медицина. Анестезиологът обаче беше мерен с „общите правила за добра медицинска практика“, защото друг аршин няма. За зъбите на детето има стандарт. Но за човека, който държи живота му, докато спи, няма.

Но защо няма? Защото болниците се противопоставят. Безскрупулни печалбари ще кажете, нали? Но нищо в този живот не е черно-бяло.

Истината е, че със сегашното финансиране стандарт по АИЛ действително е неизпълним. За ден интензивно лечение на пациент на дихателен апарат касата плаща ~€450. Истински тежкият пациент, със сепсис, с бъбречна и дихателна недостаъчност, изяжда тази сума преди обяд. Парентерално хранене, албумин, диализа до леглото, антибиотици, амортизация на апаратура. А по стандарт до него трябва да стои една сестра денонощно, и само тя е около половината от сумата.

А пациентът, който не е толкова тежък, но в историята пише, че е, носи същите €450. НЗОК не плаща за това колко е болен пациентът. Плаща за това какво пише в историята. Познайте кои пациенти предпочитат болниците. На практика просто едните се правят, че плащат, а другите се правят, че лекуват…

И ето едни цифри, които няма да намерите в интернет. През 2025 г. касата е платила за интензивно лечение над 253 млн. лева [източник: ЗДОИ]. Като в тях влизат 245 хиляди дни на апаратна вентилация. За сравнение през 2020-та дните на апаратна вентилация са били 158 хиляди, а през 2021-ва 209 хиляди. Не твърдя нищо, но според тези данни излиза, че през 2025-та сме имали с 30% повече леглодни на апаратна вентилация в сравнение с годините на COVID пандемията. А аз поне миналата година локдаун не помня да е имало…

Та пари се леят. Но са разпределени така, че истинският пациент е загуба, а фиктивният е печалба. За да усвои средствата и все пак да може да покрие някакво лечение, болницата трябва да се компрометира. Управителите на болниците се възползват от липсата на стандарт – Да. Но са и в правото си да не го искат, защото с €450 на ден не могат да го изпълнят. А НЗОК е монополист. Вижте фиша: 3,2% здравна осигуровка, удържани, без никой да ви пита. И точно толкова никой не пита болниците и лекарите дали цената покрива безопасността.

Защо държавата не преразпредели финансирането и не съдейства за въвеждане на стандарти? Тук някой може да ме обвини в конспиративни теории, но за мен това си е чисто Окамов бръснач – а именно, че невъзможността е удобна. Защото ако правилата са ясни и изпълними, болниците, които ги спазват, ще са чисти и няма да дължат нищо на никого. Ако са неизпълними обаче, всеки е виновен за нещо. Работодателят го знае, директорът го знае. Контролните органи знаят, че те го знаят. Това е зависимост. Зависимият здравен феодал е тих и лоялен към властта. А когато стане неудобен, една проверка намира това, което винаги е било там.

Не твърдя, че това е случаят с ревматологията в Пловдив. Ако обвиненията се потвърдят, там става дума за тежко престъпление. Но според разследването лекар от клиниката, който НЕ е участвал във фиктивните хоспитализации, е получавал около €1 500 на месец, докато предполагаемите участници – между €6 000 и €7 000. Което пак е добре, защото на други места е всичко или нищо. В резултат министерството обяви проверки във всички 28 области. Ще намерят нарушения, винаги се намират. Въпросът никога не е дали, а кого ще изберат да намерят.

Сега сглобете веригата. Държавата държи работодателите с изисквания, които не могат да изпълнят. Директорите държат лекарите и сестрите с бонуси, които могат всеки момент да спрат. Никой в тази верига не е свободен. Всеки зависи от този над него и всеки знае, че другят може да го отстреля. Между моркова и тоягата има само страх. А най-отдолу, на масата, лежи пациентът и не знае абсолютно нищо от цялата тази кочина. Той сляпо се надява, че лекарят пази интересите му, докато същият може би трябва да избира между хипократовата клетва и покрива над главата си…

Така се корумпира лекар в България. Не с плик, а с обикновен фиш.

Поздравявам колегите, които ще се познаят в историите. Същите знаят и какво съм спестил… “