Поглед към икономическата картина на България през вижданията на икономиста и преподавател в УНСС, Любослав Костов.:
Отличници с дефицит от точно 3%
„Помните ли как миналата година ни казаха, че сме отличници? Бюджетният дефицит бил точно 3%. Магия. Всички критерии за Еврозоната – уж изпълнени. Да погледнем логиката на това “творческо счетоводство”. Пролетта отчетите показаха, че всъщност сме на 3,5%. Онзи ден Евростат хвана поредната „грешка“ и закова дефицитът за 2025 г. на 4%. При 116 млрд. евро БВП, това е счетоводна „грешка“ от 1,1 млрд. евро. Изчезнали, скрити, замазани. Само и само да се харесаме на Брюксел.
Върхът на айсберга
Но това е само върхът на айсберга. Реалното положение е още по-лошо, защото тези 4% бяха изкуствено удържани чрез две операции, които ограбиха следващата (сегашната) година.
Първо, изсмукаха държавните предприятия. Изтеглиха се 560 млн. евро дивидент авансово. За да се закърпи старата сметка, държавата декапитализира собствените си дружества и ги обрече на фалит. Парите, които трябваше да влязат в хазната сега, бяха изядени вчера. Второ, авансовият данък от банките. Миналото лято държавата „намери“ още едни 262 млн. евро, като накара банките да платят авансово данък печалба, дължим през настоящата 2026 г.
Равносметката? Над 800 млн. евро бъдещи приходи бяха изтеглени предварително. Ако икономиката ни се управляваше честно, дефицитът миналата година щеше да избухне на точно 4,7%. Ето това е цената на илюзията ни за Еврозоната. Сега плащаме сметката.
Равносметката днес?
А днес? Към края на септември сегашният дефицит е 2,8%. Ако онези 800 млн. евро бяха влезли сега, където им е мястото по закон, дефицитът ни в момента щеше да е едва 2,1%. Затова, когато днес критикуваме финансовия министър за надценения дефицит (а той има за какво да бъде критикуван), трябва да сме честни пред цифрите. Този дефицит не е резултат от „сватбарско харчене“ за доходи и пенсии на хората. Той е директно следствие от това, че в миналото изядохме бъдещето, за да си купим настоящето.
Вината на сегашния финансов министър е, че надценява проблема и прогнозира по-висок дефицит. Вината на предишните е, че скриха истината под килима и отчетоха по-нисък дефицит от реалния. Кой е по-виновен? Честно да ви кажа, като макроикономист предпочитам някой да сбърка в прогнозата си напред, отколкото съзнателно да манипулира числата. Икономиката не търпи шмекерии на дребно.”
Leave a Reply