20 години едни и същи проблеми

Производителите на праскови потърсиха път за решаване на трудностите в бранша чрез организирането им в протест. Затваряйки пътя между Сливен и Стара Загора за около половин час, те за пореден път изложиха исканията. От Браншовата камара за плодове и зеленчуци настояват за закон за браншовите организации, както и връщане на стоковото тържище край Сливен на Министерство на земеделието и храните. Предвид високите добиви на праскови този сезон част от продукцията остава нереализирана, а тази която се изкупува е на цени под себестойността си. За съжаление, проблемите не касаят само отглеждането на праскови, а засягат и други кулури. Необходими са конкретни действия.

Как ще отговорят депутатите от правителството научаваме през активната позиция на Тодор Джиков , който понастоящем е заместник – председател на Комисията по земеделието, храните и горите.:

„Протест на производителите на праскови в Сливен.

20 години едни и същи проблеми. Време е за решения.

Няма цена. Няма пазари. Няма предвидимост. Няма сигурност.

И така вече 20 години.

Проблем, който познавам до болка. През 2025 г. българските производители на картофи също се сблъскахме със свръхпредлагане и тежък ценови натиск. Днес са прасковите. Утре ще бъде друга култура.Тези аномалии са циклични през 5-7 години Но проблемът е един и същ – липсата на работеща система, която да даде сила и сигурност на производителя.

Производителите питат

Производителите имат пълното право да попитат:

Къде е законът за кооперирането?

Къде са финансовите стимули, които реално насърчават производителите да се обединяват?

Къде са данъчните облекчения за кооперативите и организациите на производители?

Къде е подкрепата през най-тежкия период – първите години, когато една организация прохожда, изгражда база, логистика, складове, сортиране, преработка и търси пазари?

Къде са истинските инструменти за управление на риска, които да защитят производителя не само при градушка, суша или измръзване, а и при срив на пазара и тежък ценови натиск?

Къде е законът за браншовото представителство? Видно е, че в по голямата си част настоящите браншовици са само луксозна опаковка на кофти продукт.

За тези решения говоря още от 2016 година.

Българският земеделец не може всяка година да чака поредната криза, поредния протест и поредната извънредна помощ.

Необходими са трайни правила: коопериране, достъп до пазари, данъчни стимули, управление на риска, застраховане, инвестиции в съхранение и преработка и по-силна позиция на производителя по цялата хранителна верига.

Активна работа

В момента от „Прогресивна България“ работим активно именно в тази посока – да запълним огромните законодателни пропуски, оставени от политиците, управлявали земеделието през последните две десетилетия. Работим и по конкретни финансови и данъчни политики.

Но трябва да бъдем честни с хората: няма магическо решение, което да поправи за няколко месеца пропуснатото за 20 години.

Тези политики могат да дадат устойчив резултат в хоризонт от една до пет години.

Затова трябва да започнем сега.

Не поредната помощ след поредния протест.

А система, която да не допуска земеделецът всяка година да бъде принуден да протестира, за да оцелее.”