Малко след разгара на летния туристически сезон се дискутира нивото на предлаганите услуги в България и техния фискален еквивалент, който плащаме.
След значителното повишение на цените, доколко е достъпен за нашите туристи и реални ли са обявените, от българските хотелиери и ресторантьори, цени?
По темата, в паралел с летуването в Гърция, своя опит споделя г-жа Вергиния Накова, изпълнителен директор на Mission Point.:
„След няколко дни в Гърция съм готова да разбия един от любимите български летни митове: че ходим там, защото е по-евтино.
Не знам къде ходите вие, но където седнем ние, е по-скъпо от Южното Черноморие. И то не с малко. Явно или не умеем да намираме евтината Гърция, или тя се крие от нас.
Само че цената сама по себе си не означава почти нищо. Касовата бележка е обективна. Усещането дали нещо си е струвало парите е друга работа.
На плажа шезлонгът е удобен. Храната е вкусна. Порциите са големи. Музиката е достатъчно тиха, за да не научиш насила музикалния вкус на собственика и целия му житейски път от 1998 г. насам. Никой не се опитва през 40 минути да ти доказва колко премиум място си избрал.
Това последното особено ми харесва.
Защото по нашето Южно Черноморие има една специфична категория „премиум“, която понякога страшно ме забавлява.
Първо трябва да има музика, която да се чува поне до Турция. После някакъв човек с микрофон периодично трябва да крещи нещо на английски, за да е ясно, че не сме просто на плаж, а преживяваме lifestyle.
След това идват бутилките.
Едни огньове. Едни шампански. Едни фанфари. Персоналът се строява. Хора ръкопляскат. Някой снима. Друг снима как първият снима. Все едно току-що са обявили лекарството за рака, а не са донесли Moët до сепарето.
И задължително трябва да има поне един човек, който да изглежда така, сякаш цялото заведение е построено специално, за да може той да си сложи очилата и да гледа към морето.
И всичко това има една важна функция: непрекъснато да ти напомня, че си на скъпо място.
Тук поне аз не го виждам. Разбира се, не сме на Миконос, а на Тасос. Но е лежерно, спокойно, удобно и вкусно. Никой не ми организира церемония по връчването на фрапето. И някак си оцелявам.
И си мисля колко странно нещо е стойността.
Може да платиш по-малко и през цялото време да усещаш, че някой се опитва да ти вземе прекалено много.
Може да платиш повече и да си тръгнеш с усещането, че всичко е било точно както трябва.
От бизнес гледна точка интересното е, че клиентът не плаща за отделните елементи. Плаща за това как се чувства, когато всички те работят заедно.
Трудното явно е всички тези обикновени неща да се случват едновременно. И после пак утре. И вдругиден.
Защото премиум не е да запалиш бенгалски огън около бутилката.
Премиум е, когато клиентът просто си тръгне доволен, без да има нужда половината персонал да му ръкопляска, за да разбере колко скъпо му е било. “
Leave a Reply