Специализант в София, отново показва неудобната действителност на здравния работник. Дали наистина е неудобна обаче? Както гласи народната поговорка: „Ситият на гладния не вярва.“ Това ли е нормалността в здравеопазването, която ни се представя като силна ангажираност към условията на труд на медицинските лица?

Гледната точка на млад медик работещ в системата на здравеопазването – Виктор Вълчев:

“Този пир за очите пред вас е вечерята, с която се очаква да се нахрани медицински работник на 12ч нощна смяна. Ще добавя, че аромата от торбичка със „сирене“ мога да опиша само като „чорапи на три дни намазани с мухъл“ (не го ядох, очевидно). По груба сметка, предвид че нямам хранителна везна, това са около 250ккал като стандартните нужди на един средностатистически човек на ден са 2500-3000ккал (да кажем около 800-1000 на ядене при три ядения на ден). Добре, че си взимаме храна отвън и пациентите ни са доволни, благодарни и щедри с подаръците. Апропо, ежедневната консумация на 50г преработено месо като този далеч от апетитен шпек води до 16-18% повишен релативен риск от рак на дебелото черво (около 1% абсолютно увеличени от 5.6% в общата популация до 6.6%).

За нощния труд

Мислех да оставя нещата на това, но отдавна не съм писал есе и не ми се спи. Нека си поговорим малко за нощния труд.

За нощен труд се счита труд положен между 22:00 и 6:00 (дори не е цялата нощ) и се заплаща допълнително или 0.51€/час или 0.15% МРЗ/час – което е по-високо. В момента при замразената МРЗ 620.20€, това означава 0.9303€/час или ГРАНДИОЗНИТЕ 7.44€ за цялото дежурство. Прочетете я отново тази сума и си дайте сметка какво можете да си купите с тях. Може би един дюнер, с който да се нахраните вместо тази царска трапеза отдолу . Замислете се също, че за цяла нощ бдене над болни хора и обслужване на спешни случаи един медицински работник получава допълнително по-малко от дневните джобни на един тийнейджър.

Знаете ли, че нощния и като цяло сменния труд не се води вреден труд? А трябва. Защото знаем че сменната работа води до значителни нарушения в циркадния ритъм, които освен че водят до разпознато разстройство на съня (SWSD Shift Work Sleep Disorder) водят със себе си повишен риск психични, сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, както и някои раци, а и влошава съществуващи такива. Освен това обостря хронични заболявания като мигренозна болест, епилепсия, функционални чревни заболявания (като синдрома на дразнимото черво) и всякакви други хронични болкови състояния. Да не говорим за социалните последици да изпускаш възможност да излезеш с близките си вечерта, да си прекалено уморен през деня и да живееш в друг часови пояс спрямо голяма част от обществото. Но това държавата ни не го разпознава и съответно компенсация за вреден труд за това няма.

Знаете ли, че медицинските работници в България сме трета категория труд? Да, наистина. Това, че ние работим професия с постоянна работа с опасни телесни течности, с рентгеново лъчение, с радиоактивни изотопи, с хора в неадекватно състояние, с агресивни пациенти и близки, с висока отговорност както социално, така и юридически явно не ни класифицира като нещо различно от общата категория работник. Като угризка получаваме това че работният ни ден е редуциран от 8 на 7 часа. И това е. Не че държавата предвижда особено големи възнаграждения за хората от по-високите категории, основната облага е че се пенсионират по-рано. Но въпроса е принципен.

Заплащане от 700-850 евро на месец

Това са условията, в които се очаква да работи един млад медицински работник. С великото заплащане от 700-850€/месец нетна заплата. И после се чудим защо имаме такъв недостиг на сестри, акушери, лаборанти, санитари, рехабилитатори и тн. Ами като могат да са общи работници за повече пари няма как. Колкото до младите лекари – добави отгоре на това че трябва да минеш 6 години висше образование и още средно 4 години да се държат с теб като с идиот, който става само да пише епикризи и декурзуси и да бъде виновен за всичко, но същевременно да бъде на 5 места едновременно и да знае какво ще каже шефа преди да го каже. А да, и ако му остане време да ходи да си ръководи сам специализацията, да събира 3-4 документа за едно и също от поне 10 различни болници и ако може от време на време и да попрочита нещо би било супер. “