Днес все по-често се говори за лидерство и за необходимостта от умения да се мотивират и насочват хора, екипи, групи, в обществен, професионален или чисто битов план. Добрите лидери спомагат за развитието на своите последователи през сътрудничество и изграждане на доверие. Съвсем накратко ще споменем някои от основните им умения, а именно да общуват ефективно с много и различни хора, да ги вдъхновяват и стимулират да постигат определени цели, да вземат бързи, и добре преценени решения дори и в трудни ситуации, да разрешават конфликти през медиация и разбиране на чуждите позиции. Но какво се случва, когато лидерите попадат в стресови ситуации?
Проф. д-р Евгени Станимиров – професор по маркетинг, университетски преподавател и ректор на Икономически университет – Варна- споделя в социалните мрежи за някои интересни хипотези:
“КАПАНИ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА
Съществува едно доста широко разпространено очакване – че колкото по-интелигентен, образован и опитен е лидерът, толкова по-добри са неговите решения.
Очакването изглежда логично, но практиката показва, че не винаги е вярно.
Буквално става въпрос за парадокс, особено при стресова ситуация, в която интелигентните лидери не винаги използват адекватно капацитета си.
В теорията за когнитивните ресурси, Фред Фидлър и Джо Гарсия достигат до извод, че стресът е враг на рационалността и сложните анализи.
При напрежение, когнитивният капацитет на лидера започва да се пренасочва от истинския проблем към тревожност.
Това обяснява защо в силно стресови ситуации интелигентните хора с малко опит се представят по-лошо от не толкова интелигентни, но опитни лидери.
Обяснението е, че под стрес логиката и сложните анализи отстъпват мястото на опита и рутината.
Но да се върнем към интелекта!
Чували ли сте за капана на собствената правота?
За него пише носителят на Нобел за икономика Даниел Канеман: „Колкото по-образован и умен е един лидер, толкова по-съвършени и логично звучащи аргументи може да измисли, за да защити решение в погрешна посока, увличайки целия екип след себе си.“
Нека да добавим към това и емоционалната обвързаност, за която пишат Сидни Финкелщайн, Андрю Кембъл и Джо Уайтхед: „Умните лидери често се влюбват в своите идеи или първоначални анализи и егото им пречи да видят червените флагове.“
Ако мога да се пошегувам – интелигентността се оказва, че може да бъде доста опасна черта за един лидер!”
Leave a Reply