Атрактивно участие на социалния антрополог Харалан Александров и социологът Кънчо Стойчев тази сутрин в ефира на БНТ. Развиха много интересна теза за заетостта, която най-вероятно ще се разбие зрелищно в стената на реалната икономика. Според Стойчев пазарът на труда има нужда от 200-300 хиляди души, и вместо да внасяме работници от чужбина, просто трябва да се пренасочат едни 50 000 човека от пренаселената държавна администрация. Елегантността на това предложение се пропуква поне на три места. Първо хората, които ще бъдат (евентуално) съкратени от администрацията нямат уменията и желанието да се реализират в нужните на бизнеса позиции. Огромна част от тях са на локации различни от тези, които са нужни на работодателите. И не на последно място, бизнесът много трудно ще промени нагласите на тези хора към начина на работа, който изискват. Въобще не коментираме математиката, че 50 000 е далеч от 200 000.
В името на справедливостта и от интерес на бизнеса е минималната работна заплата да се определя според региона и бранша, смята Стойчев. Според експертите средната класа у нас е изживяла 20 щастливи години и в последните месеци е силно притеснена, че ще загуби добрия си стандарт на живот. Това изисква управление на общественото напрежение. Рискът пред всяка власт е да заложи на популярни, вместо на ефективни мерки, обобщи Харалан Александров. Това винаги води до проблеми. Когато обществото е уплашено или притеснено, то става реактивно, ретроградно и репресивно. Започва да търси изкупителни жертви, а умелите политици просто трябва да му ги доставят в точния момент с точната комуникация.
Съдейки по икономическите прогнози, вече сме в трудните времена, които ще изискват тежки решения. Въпросът е дали има политици, които са готови да ги вземат смело, защото всички засегнати обществени групи ще бъдат много чувствителни и публично ще защитават интереса си. Истината е, че в подобна ситуация има само две решения. Едното е да се приоритизират разходите, другото е да се генерира дълг с лекота. В общество, което все още няма общи принципи и стандарти за оценка, винаги по-лесно е второто.
Leave a Reply