Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България е стратегически документ с финансова подкрепа от Европейския съюз през инструмента NextGenerationEU, насочен към икономическо и социално възстановяване след кризата с COVID-19 .
Работата по изпълнението му към днешна дата продължава с фокус върху своевременното реализиране на оставащите реформи и инвестиции, така че страната да усвои в пълен размер предвиденото европейско финансиране и да постигне дългосрочни ползи за гражданите и бизнеса.
Получаването на плащане е резултат от последователната и интензивна работа на всички отговорни институции по изпълнение на ангажиментите, поети от България в рамките на Плана, както и от ефективното сътрудничество с Европейската комисия.
Част от финансирането по НПВУ е насочено към изграждането и модернизирането на мрежа от младежки центрове в областните ни градове. Затварянето на Младежки Черноморски Център може да повлие върху изпълнението на поставените цели и съответно върху обезпечаването на страната със средствата предвидени от Европейския съюз.
Как това би рефлектирало споделя председателят на Националния младежки форум Атанас Радев?:
„РЕШЕНИЕТО ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР МОЖЕ ДА ПОСТАВИ ПОД РИСК ПЕТОТО ПЛАЩАНЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Това вече не е просто местен спор във Варна. Разбирам нашия местен шовинизъм, че искаме да сме в центъра на събитията, но… този път темата излиза далеч извън границите на града.
След като не беше осигурена устойчивостта на Черноморски младежки център / Black Sea Youth Center и Центърът не беше гласуван като общинска структура, възниква много по-сериозен въпрос:
Поставя ли това под риск изпълнението на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост?
Отговорът в официалната кореспонденция на Министерство на образованието и науката е категоричен.
МОН е изпратило писмо до общините (първи сме), включително до кмета на Община Варна – Благомир Коцев и председателя на Общински съвет-Варна – Христо Димитров, именно във връзка с осигуряването на устойчивостта на младежките центрове.
Писмото е адресирано до всички 19 общини, които изпълняват проекти по процедура BG-RRP-1.008 – А1 „Младежки центрове (в областни градове)“ и процедура BG-RRP-1.009 – А2 „Изграждане на младежки центрове (в градове, които не са областни)“.
Какво означава „устойчивост“?
Когато държавата и общините са получили европейски средства, за да изградят младежки центрове, ангажиментът не приключва с ремонта и купуването на оборудване.
Общините са поели задължение за минимум 5 години устойчивост след приключване на европейското финансиране.
Това включва не само сградата и оборудването, а и дейностите и възнагражденията на младежките работници, психолозите, медиаторите и останалите специалисти.
Още по-категорично: в рамките на пет години не се допуска прекратяване на специфичната дейност на младежкия център или значителна промяна, която подменя първоначалните цели на проекта.
При неизпълнение безвъзмездната финансова помощ подлежи на възстановяване.
И тук идва най-сериозното предупреждение на Министерството на образованието и науката:
„Съгласно чл. 17.1 от Общите условия към сключените договори, в случай че крайният получател не осигури устойчивост на проекта, е длъжен да възстанови дължимите суми в 14-дневен срок от съобщаването.“
Но рискът не спира до бюджета на Община Варна.
В същото официално писмо Министерството предупреждава, че неосигуряването на устойчивост на проектите може да доведе до финансови санкции във връзка с петото плащане към България в размер на близо 1,7 МИЛИАРДА ЕВРО , както и до евентуалното му блокиране.
Да го кажем просто:
Това вече не е само въпрос за Черноморския младежки център.
Не е само спор за щатове или общински бюджет.
Не е само проблем на Варна.
Надявам се, че днес, при обсъждането на бюджета на Община Варна, ще стане ясно дали могат да излязат от бюджета на Общината 2,2 МИЛИОНА ЕВРО или ще се търси решение за осигуряването на устойчивост конкретно на Черноморския младежки център.
Младежкият сектор във Варна има нужда от яснота какво ще се случи с Черноморския младежки център, с екипа му и най-вече с младежката работа.
Но случаят във Варна показва и един много по-голям национален проблем:
Устойчивостта на младежките центрове не може да зависи всяка година единствено от партийни сблъсъци и противопоставяния.
Необходима е спешна промяна в Закона за младежта, която най-после ясно да регламентира:
какво е младежка работа;
кой е младежки работник;
какъв е статутът на младежките центрове;
и най-важното – кой носи отговорност за тяхното устойчиво финансиране.
Нужен е модел на споделена отговорност между държавата и общините.
Държавата да гарантира ресурс за младежката работа, възнагражденията на младежките работници, медиаторите, психолозите и другите специалисти.
Общините да осигуряват поддръжката и нормалното функциониране на центровете.
А европейските програми трябва да надграждат тази система, а не да я заместват.
България вече инвестира милиони в изграждането на младежки центрове.
Сега е време да създадем законовата рамка, която да гарантира, че след края на всеки проект тези центрове няма да се превръщат в заложници на следващия бюджет, а ще останат устойчиви институции за младите хора.”
Leave a Reply