Правителството планира сливане на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с Изпълнителната агенция по горите в нова структура – Изпълнителна агенция по горите и рибарството (ИАГР), което според Министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, се прави с цел премахване на дублиращи се функции в общата администрация , оптимизиране на административните разходи и увеличаване на инспекторите на терен.
Това, което отчитат хора от бранша е, че двете агенции са абсолтно различни по своята дейност. ИАРА контролира водоемите, а ИАГ контролира спазването на законодателството в горския фонд. Единственото по което си приличат агенциите е, че имат контролни функции.
Риболовни сдружения (като сдружение „Балканка“ и „Каскада Арда“) твърдо се противопоставят на сливането. Според тях ИАРА и ИАГ нямат общи или дублиращи се функции – двете ведомства прилагат коренно различно законодателство и извършват коренно различни специфични дейности (напр. регистрация на риболовни кораби). Смятат, че механичното обединяване рискува да съсипе контрола и да развърже ръцете на бракониерите.
Част от коментара по темата, на членове от сдружение „Балканка“ – хора, с различни професии, които ги свързат риболовът и реките на България. :
„Сдружение Балканка се обявява за промени в Закона за рибарство и аквакултури, за цялостни структурни промени относно контрола на вътрешните водоеми, за промени в начина, по който се разходват средствата, които любителите риболовци заплащат и които трябва да се връщат за контрол, за поддържане на рибните популации чрез зарибяване, за развитие на генетични банки и поддържане на рибовъдните стопанства, отглеждащи местни видове.
Прехвърлянето на опазването на рибните ресурси във вътрешните водоеми към Изпълнителната агенция по горите само ще ограничи още повече фокуса върху вътрешните водоеми и опазването на рибните ресурси. И в момента съгласно Закона за рибарство и аквакултури служителите на ИАГ имат право да извършват контрол по риболова, но знаем колко е приоритет това …. При все че и във вътрешните водоеми няма търговски интереси(освен браконерски разбира се), шансовете напълно да изчезне контрола от вътрешните водоеми са напълно реални. Случаи като този, в който за протокол за зарибяване, служителят на ИАРА ни моли да го вземем, че служебният му бус нямал винетка, ще ни се сторят песен, защото в един момент в гората ли да си, на водоема ли да си ще е положението. Изобщо не е ясно как тая мерка, която очевидно цели съкращаване на административния капацитет ще спомогне за по-бързото обработване на сигнали, за отзоваване на сигнали и по-ефективен контрол.
Искаме работеща ИАРА с голям капацитет за контрол!
Искаме парите, които плащаме, за да извършваме любителски риболов да са дори двойно и тройно повече, но да се разпределят за мерки, влияещи реално върху опазването на риболова, а не да потъват в държавната хазна безпредметно, докато вички в сектора се чудят как да оцеляват.”
Своята позиция в протест към решението за сливане споделя и Галя Василева – народен представител и политик от ПП „Герб“.:
“Като народен представител от Бургас заявявам категорично позицията си, че не подкрепям сливането на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с Изпълнителната агенция по горите и ще отстоявам ИАРА да запази своята самостоятелност и седалището си в Бургас.
За мен тази тема има и своя история. Помня усилията и борбата преди повече от десет години ИАРА да бъде преместена от София в Бургас. Това не беше решение, взето заради местен престиж или просто защото Бургас е морски град. Зад него имаше ясна държавна логика. Институцията, която управлява и контролира сектор „Рибарство“, да бъде там, където този сектор реално живее и се развива.
Инициативата започна още през първия мандат на ГЕРБ, а през 2015 г. централното управление на агенцията вече отвори врати в Бургас. Тогава аргументите бяха съвсем конкретни. В Бургаска област са концентрирани най-много рибарски пристанища, над половината от риболовните кораби в страната и значителна част от рибопреработвателната дейност. Тоест ИАРА беше преместена тук не случайно, а защото Бургас е естественият център на българското морско рибарство.
Това решение беше важно и по още една причина. То беше реален пример за децентрализация. За възможността национална институция да бъде изведена от София и да работи по-близо до хората и бизнеса, за които отговаря. Години наред говорим, че България не трябва да бъде държава, в която всичко започва и свършва в столицата. ИАРА показа, че може да бъде и друго.
Днес не виждам нито един аргумент, който да прави тази логика по-малко валидна. Напротив, през годините Бургас затвърди мястото си като център на морската политика и експертиза. Тук функционира и Черноморското техническо звено на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море към ФАО, а и през тази година Бургас беше домакин на международна експертна работа, свързана с оценката на рибните запаси в Черно море.
Затова не мога да приема с лека ръка да започнем да разграждаме нещо, което държавата целенасочено е изградила в продължение на години.
Поставих въпроса за бъдещето на ИАРА пред министъра на земеделието и получих официален отговор. В последвалите му публични изяви вече се говори и за съкращаване на част от общата администрация. Именно затова за мен разговорът вече не е само за административна схема на хартия, а за посоката, в която се тръгва.
И тук позицията ми също е ясна.
Не приемам съкращаването на хора да бъде представяно като основен резултат от една „оптимизация“.
Зад понятието „обща администрация“ не стоят празни щатни бройки. Стоят служители с професионален опит, институционална памет и експертиза, натрупвана с години. Една специализирана агенция не се състои само от инспекторите на терен. За да има ефективен контрол, са необходими и юристи, финансисти, административни и технически експерти, хора, които обезпечават работата на цялата система.
Затова не приемам и тезата, че две агенции могат просто да бъдат събрани под една шапка, защото и двете имат контролни функции.
Горите и рибарството са различни сектори, със собствена нормативна рамка, различни професионални компетентности и различни ангажименти на държавата. В рибарството България има и конкретни европейски задължения по отношение на контрола, наблюдението, обмена на данни и опазването на ресурсите. Тази специализация не се създава с една заповед и не може лесно да бъде възстановена, ако бъде загубена.
Аз съм за реформа там, където тя прави държавата по-ефективна. За по-малко бюрокрация, по-бързи услуги и по-добър контрол. Но една администрация не става по-добра само защото е станала по-малка. И една реформа не е успешна само защото накрая в щатното разписание има по-малко хора.
За Бургас въпросът има и още едно измерение. През годините сме се борили национални структури, инвестиции и възможности да идват тук, а не всичко да се концентрира в София. Затова не мога да приема без аргументи да се обезсмисля решение, за което преди години Бургас положи толкова усилия.
Преди години се борихме ИАРА да дойде в Бургас, защото тук е нейното естествено място. Днес ще отстоявам също толкова категорично тя да остане тук – самостоятелна, работеща и със запазена експертиза.
Като народен представител от Бургас това е позицията, която ще защитавам.
Не става дума само за една агенция и не става дума само за една сграда. Става дума за хората, които работят в нея, за един важен за България сектор, за държавното присъствие по Черноморието и за принципа, че когато едно решение е било правилно и е доказало смисъла си, държавата трябва да го надгражда, а не да го обезсилва.”
Какво ще бъде окончателното решение и дали ще се създаде диалог между заинтересованите страни по планираната реформа, предстои да разберем.
Leave a Reply