Високи технологии, дигитализация, изкуствен интелект – новата нормалност на подрастващите поколения. Но динамичните технологични промени, разбира се, оказват влияние и на пазара на труда.
Как младежите от поколение Z да отговорят на актуалното търсене на пазара?
Своята визия по темата споделя Вергиния Накова, изпълнителен директор на Мишънпойнт.:
„Следващите редове няма да се харесат на много майки, баби, лели и стринки на младежи от поколението Z. Но въпреки това ще ги напиша.
Тези дни дадох интервю за „Капитал“ за това как Gen Z търсят работа и какво работодателите трябва да променят, за да ги привлекат и задържат. Разбира се мнението ми не е HR закон, а идва от моя практически опит като, човек който трансформира организации.
Но тук има и една друга страна на монетата, която според мен е много по-неприятна и за съжаление стряскаща.
Ако имате дете на 19–20–22 години, което учи в университет, подканете го да започне работа. Сега. Веднага!
Не след дипломата, не след магистратурата и не когато „му дойде времето“. Особено ако учи специалност, която или е умряла преди 20 години и още не сме ѝ казали, или в най-добрия случай има още 20 години живот.
Преди дни Илон Мъск прогнозира, че AI може да доведе до 20–30% ръст на световната икономика. Само че по-голяма икономика не означава автоматично повече работни места и по-високи заплати. В контекста на AI може да означава точно обратното – много повече произведена стойност с много по-малко човешки труд. Ако една компания може да произведе за 15 милиона с 60 души това, за което преди са ѝ трябвали 100, икономиката расте. Броят на необходимите хора – не.
И точно затова според мен едно от най-ценните неща, които млад човек може да натрупа през следващите 5–10 години, ще бъде реалният работен опит.
Не още един сертификат и не още една година, в която мама казва: „Нека детето да си гледа ученето, цял живот ще работи.“
Нека работи. С живи хора, в реални ситуации. Нека има клиент, който не знае какво иска, но отлично знае, че това, което си му дал, не е то. Нека има колега, с когото не се харесват особено, но трябва да свършат нещо заедно. Нека получи зле формулирана задача, да допусне грешка, да понесе последствията и да я оправи. Нека види как прекрасната теория се сблъсква с бюджет, срок, доставчик, шеф, клиент и човешко его.
Това е знание, което не се учи в университета и не се генерира с prompt.
И дори не е нужно да гадая какво ще стане след пет години. Виждам промяната при нас в Mission Point – From Chaos to 1-Click Organization още сега.
Преди пускахме позиция и имахме 10–20 кандидати. Сега за някои позиции за няколко дни идват стотици CV-та. И сред тях има хора с 10, 15, 20 години опит, добри компании зад гърба си и умения, за които допреди няколко години работодателите се надпреварваха.
Ако сега е трудно един млад човек без никакъв опит да започне работа, представете си какво ще бъде, ако след няколко години има 20–30% съкращения и срещу него за една и съща позиция кандидатстват хора с 20 години стаж, готови да започнат почти на стартова заплата.
За някои това е научна фантастика. За други – недопустимо, абсурдно и нечовешко.
И да, съгласна съм. Ужасно несправедлив компромис е.
Но когато 10 месеца не можеш да намериш работа, която отговаря на опита и изискванията ти, а кредитът, сметките и разходите продължават да идват всеки месец, започваш да правиш компромиси.
И аз вече го виждам ежедневно.
Тогава 22-годишният без нито един ден стаж няма да се конкурира само с другите 22-годишни. Срещу него ще стоят хора, които вече са минали през десетки клиенти, шефове, провалени проекти, кризи, преговори, грешки и решения.
AI може да ти даде огромно количество знания за секунди. Може да ти напише анализа, презентацията, текста и кода. Но не може на 25 да ти инсталира пет години реален опит.
Затова не казвам да не пращаме децата си в университет. Напротив. Нека учат.
Но, за Бога, не ги пазете от работата.
Защото „нека детето първо да си завърши спокойно, цял живот ще работи“ може би доскоро беше грижа.
В следващите години може да се окаже огромна мечешка услуга. “
Leave a Reply