Нивото на река Дунав продължава да бъде критично ниско. Времето, според метеорологичните прогнози до края на август остава предимно слънчево и топло, а валежите се очаква да са под нормата за август. Но при продължителен спад на нивото има опасност АЕЦ „Козлодуй“ да спре работа. За да не се случи, от министерство на енергетиката информираха, че са взети превантивни мерки, като например почистване на каналите от река Дунав към бреговата помпена станция, както и регулиране на дебита чрез промяна на ъглите на работните лопатки. Дали тези мерки ще се окажат достатъчни? И доколко надеждни са алтернативите, които имаме, в случай на намаляване мощностите на централата и евентуалното им спиране?
За своите наблюдения и притеснения споделя Красимира Катинчарова – български политик, журналист и екологичен активист.:
“Двайсет и пет сантиметра. Толкова дели в момента най-голямата ни електроцентрала от спиране.
Човекът, който го казва, се казва Георги Касчиев. Ядрен физик. Над деветнайсет години в АЕЦ “Козлодуй”, главен физик на централата, научен ръководител на пуска на Пети блок. Доктор на физическите науки от БАН и доктор на естествените науки от Виенския университет. Председател на българския ядрен регулатор от 1997 до 2001 година. Професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт, изследовател в университети в САЩ, Германия и Австрия. От 2021 до 2024 година — консултант и главен експерт в централата. От март тази година — председател на съвета на директорите на АЕЦ “Козлодуй”.
Уволнен на 12 юли от БЕХ. Мястото му зае филолог, бивш шеф на разузнаването. Помислете за миг: институцията, от която зависи една трета от тока на държавата, смени ядрения физик с филолог. Два дни по-рано премиерът се е срещнал с “Уестингхаус” за 7 и 8 блок.
Съвпадение, разбира се.
В АЕЦ “Козлодуй” явно назначаваме като в квартален магазин — важното е продавач-консултантът да се усмихва на когото трябва и да докладва всичко на шефа.
Предлагам на министъра да чуе професора.
А сега числата на изгонения физик, казани днес пред “Марица”.
Нивото в студения канал, откъдето помпите взимат вода за охлаждане, е паднало до 20,75 метра. А критичният минимум е 20,50 м. За половин век експлоатация на централата ни водата никога не е слизала под 20,80. Прогнозата обещава спад още две седмици напред, водата на Дунав край Козлодуй вече е 27 градуса. Унгария спря “Пакш”. Румънската армия взривява скали в коритото на реката, за да докара вода до “Черна вода”. Нашият енергиен министър в същия ден се хвали колко милиона печелим от рекорден износ на ток.
Продаваме на съседите със спрени централи, докато собственото ни охлаждане виси на педя вода.
И нека забием въпроса докрай.
Ако “Козлодуй” спре, на какво оставаме? На панели, които залязват със слънцето. На перки, които мълчат в жегата. На батерии, които да компенсират и двете? На полуспрели въглищни централи?
Или на печките на Ковачки, където от години се гори боклук — на метри от жилищните квартали на Сливен, Бобов дол, Гълъбово?
Може би в разгара на кризата ще обявим и главния производител на отрова за вдишване за спасител?
Дали реакторите ще спрат след две седмици, както предупреждава Касчиев, или ще издържат, както уверява министерството, ще разберем към двайсети август.
Записвам си датата.
Дотогава планът на правителството, по горчивата ирония на професора, е молебен за дъжд. Физикът го уволнихме. Остана да се молим. “
Leave a Reply