Сливенският регион е известен още като „Долината на прасковите“, тъй като е най-големият производител на праскови в България, заради благоприятния климат, почви и дългогодишни традиции в овощарството. Регионът е важен център за производството им, защото захранва фабрики за консерви и търговски вериги на вътрешния и външен пазар. Събраната продукция се оползотворява основно от завода за белени праскови в България – „Фрукто Сливен“ – около 90%, което прави националната реколта силно зависима от техния капацитет. Заводът има над 60 годишна история в производството на консервирани плодове и зеленчуци. Производствената му база се намира в гр. Сливен и заема площ от 70 хил. кв. м. (20 хил. кв. м. закрита площ). В близост до фабриката, с цел по-добър контрол, са разположени овощните градини, в които се отглежда основната суровина – праскови и череши. За да се осигури необходимото количество суровина, се работи с голям брой проверени доставчици от същия регион. Развита е практика да се раздават облагородени дръвчета (компотни сортове праскови), главно на начинаещи земеделски производители, с които по-късно се сключват договори за изкупуване на продукцията им. По този начин „Фрукто Сливен“ стимулира развитието на българското земеделие.
Търговският офис е разположен в град Варна. Клиентите са предимно чуждестранни фирми – изнася се над 95% от продукцията.
Тази година природата е благосклонна и добитата реколта прасковени плодове е двойно повече от очакваното. Обилният добив предполага значително доволство в овощарите, но дали наистина е така?
Основният изкупвач на продукция в региона се изправи пред трудността да приеме и съхрани огромното количество праскови, които са доставени за твърде кратко време – в рамките на няколко часа. За ден предприятието е приема рекордните 357 тона праскови при максимален дневен капацитет за преработка от около 200-230 тона. От завода приемат всички производители, но струпването по едно и също време възпрепятства гладкия процес. Това е наложило необходимостта да се изчаква повече докато стоката бъде прибрана за съхранение, което в някои случаи е свързано и с разваляне на плодовете и изхвърлянето им още преди да са изкупени.
От ръководството на завода обмислят варианти за справяне с казуса и едно от решенията е монтиране на втори автомобилен кантар, разширяване на хладилната база и подобряване на организацията към доставчиците.
На среща между ръководството на „Фрукто-Сливен“ и представители на браншовата камара е постигнато принципно съгласие за подобряване на организацията на приемането на суровина. От браншовата камара се надяват цялата произведена продукция в региона да бъде изкупена. Възможно е част от количествата да бъдат разплатени през следващата година в зависимост от реализацията им.
Според производителите един от основните проблеми в сектора е липсата на инфраструктура, която да позволи продукцията да бъде съхранена, сортирана, пакетирана и изнесена. Това стеснява възможностите им да търсят пазари извън страната и така са силно зависими от местните преработватели и търговци, което поставя проблема за концентрацията на пазара. В случай на затваряне на основния преработвател се поражда риск за целия сектор.
Голямото предлагане неминуемо рефлектира върху изкупните цени, защото търсенето е доста по-ниско. Ето как високият добив може да се окаже твърде рисков за земеделците, предвид че не е осигурен такъв пазар. Продукцията се продава на цени под себестойността й, което намаля ръста на печалба. Трудност е намирането на работна ръка, заради сезонния характер на дейността и ниското възнаграждение, особено спрямо същите работни позиции, предлагащи се от западноевропейските държави.
Ако добавим факта, че инвестициите в овощарството се възвръщат години, след като са направени, а същевремнно разходите се увеличават, то на дневен ред излиза въпросът дали развиването на земеделие у нас си заслужава цената?
Погледнато през призмата на оптимистичната перспектива, текущата ситуация засили развиването на идеята за създаване на кооперативи, чрез които да се осигурява по-добро планиране, координация между производители и преработватели, логистика и реализация на готовата продукция.
В региона вече се работи по създаването на първия подобен кооператив със съдействието на държавата.
Производителите настояват за дългосрочна държавна стратегия, която да включва търсене на нови пазари и специализирано звено, отговорно за пазарната реализация на българската плодова продукция.
Важно е посоката, в която се върви да е намиране на оптимални и ефективни решения, с които секторът да се развива и да се оползотворяват качествено природните дадености на България.
Leave a Reply