Венцислав Мицов е новият директор на Биг Бенд Благоевград, след като спечелва конкурсът за позицията през месец май.
Той получава образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“, защитавайки успешно дисертационен труд на тема :“Контракултурните музикални публики в България през 80-те и 90-те години на ХХ век: създаване и характеристики“. През 2021г. Вече заема и академичната длъжност „асистент“ в катедра „Музика“ на факултета по изкуства към Югозападния университет „Неофит Рилски“.
За предизвикателствата, с които се среща след встъпването в новия му пост споделя искрено и автентично в профил в социалните мрежи:
“Най-гадното нещо в нашата (така да се каже арт гилдия) е високопарното надсмиване…
От позицията на твоите високи постожения (които са достяние предимно на родата и на двама случайно преминаващи) затискаш нос, усмихваш се ехидно и произнасяш нещо от типа – “Аха, много хубаво”, едва сдържайки киселата си гримаса.
Едно време имах такива колеги (нарочно ще спестя имена, някои от тях вече не са на този свят), които обожаваха да ходят и да сдухват младите – отива му на първи концерт и после направо го смазва. И то дори не с директна критика, а с подигравки, със смазващ и гнусен сарказъм.
Знаете ли, плюя на това. Плюя и на онези преподаватели, които ненавиждат успехите на студентите си (пак няма да казвам имена), плюя на цялата клоака, от която спешно трябва да се измъкнем.
Един мой приятел от времето на периода ми в ъндърграунда казваше – “Ако бръкнеш в г**а на един български музикант, ще намериш там пръста на друг български музикант”.
Добра парафраза на дантевия “Ад”. Там българския арт казан не го охранява никой, всички са заети да бъркат насам – натам…
Не пиша това, за да се оплаквам. Пиша, за да знаете къде се намираме и каква трябва да е първата ни задача.
Убийте надменните арт тъпанари. Игнорирайте ги, пратете ги там, където им е мястото – в килера.
И давайте да работим! Само който не работи, не се проваля!
Аз ви предлагам да се провалим поне още 100 пъти, на 101 ще успеем, сигурен съм!!!”
Независимо от предизвикателствата, пред които се изправя Венцислав Мицов, и тези, които ще имат от т.нар. „арт гилдия“, то едно е сигурно – прогрес е възможен само тогава, когато се излезе от статуквото.
Leave a Reply