Зелената перспектива пред Китай

Когато хората чуят за Великата китайска стена, обикновено си представят каменни крепости, простиращи се по планинските хребети на Северен Китай. Малцина знаят, че страната изгражда и друга велика стена. Не от камък, а от дървета. и това е най-големият екологичен преокт на земята. Истинската зелена перспектива, която със сигурност е по-ефективна от хилядите бюрократични мерки, с които Брюксел опитва да спаси планетата, като раздава грантове на нпо-та броящи пеперудите или дивите зайци.

Великата зелена стена!

Представлява най-мащабният проект за залесяване в човешката история. Неговата цел е да спре настъплението на пустинята Гоби, която десетилетия наред поглъща плодородни земи, застрашава селското стопанство и изпраща огромни прашни облаци към китайските градове.

Проектът започва през 1978 година под името „Програма за защитни горски пояси в трите северни региона“. Планът предвижда изграждането на гигантски зелен пояс в северните части на страната, който да бъде завършен през 2050 година.

До момента Китай е засадил близо 100 милиарда дървета.

Новите гори се простират върху милиони хектари земя. Когато програмата приключи, зелената бариера трябва да достигне дължина над 4500 километра.

Причината за това усилие е проста. През втората половина на XX век обезлесяването, прекомерната паша и неустойчивото земеделие ускоряват разширяването на пустинята Гоби. Всяка година ветровете пренасят милиони тонове пясък и прах. Понякога прашните бури достигат дори столицата Пекин.

Китайските власти решават да отговорят по необичаен начин. Вместо бетонни съоръжения те създават жива защитна система от дървета, храсти и тревна растителност. Корените укрепват почвата, а короните на дърветата намаляват силата на ветровете. Така по-малко пясък се пренася към обработваемите земи.

Вижда се от космоса

Резултатите започват да се виждат още през първите десетилетия. Спътникови снимки показват увеличаване на растителната покривка в големи части от Северен Китай. На места разширяването на пустинята е забавено, а в отделни райони дори е обърнато в обратна посока.

Около проекта възниква и друг важен въпрос. Ако бъдат засадени милиарди дървета, ще започне ли да вали повече?

Учените все още търсят окончателен отговор, но данните са интересни.

Гората променя климата, дъжд в пустинята

Дърветата не само задържат почвата. Те изпращат огромни количества влага обратно в атмосферата чрез изпарение от листата. Тази влага подпомага образуването на облаци и създава условия за повече валежи.

Изследвания в Северен Китай показват, че в някои райони количеството на валежите действително се е увеличило след мащабното залесяване. На места учените отчитат десетки милиметри повече дъжд годишно в сравнение с периода преди възстановяването на растителността.

Това не означава, че Великата зелена стена е променила климата на цяла Северна Азия. Засега няма убедителни доказателства, че проектът е довел до трайно увеличение на валежите в целия район на пустинята Гоби. Наблюдават се локални подобрения на микроклимата, но мащабните климатични процеси зависят от множество фактори.

Има и предизвикателства

Някои учени дори предупреждават за обратен ефект. Дърветата се нуждаят от вода. В най-сухите райони част от новите гори изразходват значителни количества подпочвени води. Това налага внимателен подбор на дървесните видове и постоянно наблюдение на водните ресурси.

Въпреки това мнозина изследователи смятат, че Китай постепенно създава положителна верига от промени. Повече растителност води до по-малко ерозия. По-добрата почва задържа повече влага. Повече влага подпомага развитието на нова растителност. Ако този процес продължи достатъчно дълго, той би могъл да промени условията в цели региони.

Днес Великата зелена стена е един от най-амбициозните екологични проекти на планетата. Тя показва как последователна стратегия, изпълнявана десетилетия наред, може да промени природната среда в огромни мащаби.

Борбата с пустинята Гоби далеч не е приключила. Но милиардите дървета, засадени от Китай, вече доказват, че човекът не е длъжен само да се приспособява към природните промени. Понякога той може активно да ги насочва в по-благоприятна посока. А когато това се случва в продължение на десетилетия, резултатите започват да се виждат дори от Космоса.