Богдан Милчев - "Топли дол"-немощ в управлението на държ

Парадоксът, в който хората упражняващи властта в България бягат от отговорност. Какво се случва по пътищата на страната и как се организира тяхното изграждане или поддръжка? Таксите се увеличават, но резултатите, от свършената ефективно работа, клонят към отрицателни стойности.

Действителната картина от ситуацията с ремонта на „Топли дол“, описва Богдан Милчев, председател на управителния съвет на Института за пътна безопасност.:

„Топли дол“ е диагноза за немощ в управлението на държавата: шест месеца се демонстрира как не трябва да се управлява.

Шест месеца управление на държавата са достатъчно време, за да започнат да се виждат новия подход и новия модел, с които правителството на Румен Радев дойде на власт. Вместо това при управлението на пътната инфраструктура няма дори наченки на очакваната промяна. Напротив — проблемите се задълбочават, а гражданите продължават да плащат цената на лошото планиране, слабата координация и липсата на ефективно управление.

Случаят „Топли дол“

Случаят с тунел „Топли дол“ на АМ „Хемус“ е показателен за лошо управление. Тук не става въпрос за внезапна авария, а за планиран ремонт с договори, срокове и възложени дейности. Следователно основният въпрос не е защо се ремонтира тунела, а защо държавата не успява да организира движението така, че ремонтът да не се превръща в продължителна криза за гражданите и бизнеса.

Договорите са известни. Сроковете също.

Къде е управлението?

Договорът за ремонт на тунел „Топли дол“ е сключен на 5 октомври 2023 г. с „ОРС – Инфраструктура“ ООД на стойност 42,62 млн. лв. с ДДС, при първоначален срок от 18 месеца.

На 30 юни 2025 г. е подписано допълнително споразумение, с което стойността на договора нараства до 50,74 млн. лв. с ДДС — увеличение с 8,12 млн. лв. Срокът е удължен до 24 месеца. Като основания са посочени геоложки проблеми и промени в проектните дейности.

Строителният надзор също е оскъпен. Стойността на договора с обединение „Тунели 22“ нараства от 1,42 млн. лв. на 1,69 млн. лв. с ДДС, а срокът е удължен с 6 месеца. Увеличена е и стойността на договора за авторски надзор с „ПЪТПРОЕКТ“ ЕООД — от 333 408 лв. на 355 152 лв. с ДДС.

Тези данни поставят конкретни въпроси пред АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Как се управляват сроковете, как се контролират разходите и как се оценяват последствията за трафика?

Увеличаването на цената и удължаването на срока не освобождават възложителя от отговорността да осигури безопасна и ефективна организация на движението.

Ремонтът не започва от строителната площадка, а от организацията на движението.

АМ „Хемус“ е стратегическа транспортна артерия за Северна България. Ограничаването на движението в тунел „Топли дол“ неизбежно натоварва обходните маршрути. Ако те не разполагат с необходимия капацитет или също са в ремонт, резултатът е предвидим: задръствания, икономически загуби, напрежение сред водачите и допълнителни рискове за пътната безопасност.

Наредба № 3 от 16 август 2010 г. урежда временната организация и безопасността на движението при строителни и монтажни работи по пътищата. Организацията на движението трябва да бъде планирана и съобразена с условията на работа и безопасността.

Обходният маршрут не е второстепенен въпрос, който се решава след възникването на задръстванията. Той е част от управлението на самия ремонт. Държавата трябва предварително да оцени пропускателната способност, състоянието и безопасността му, включително за тежкотоварния трафик.

Когато тези процеси не са съгласувани, проблемът вече не е строителен. Това е провал в организацията и управлението на транспортната система.

Какъв е капацитетът на служителите на АПИ?

„Големият контрол“ започва с капацитета на АПИ.

Поставя и сериозния въпрос за състоянието на инженерния състав на АПИ. Според изложената информация през последните два-три месеца са напуснали инженери, ангажирани с контрола на строителството по републиканската пътна мрежа. Посочват се и твърдения за натиск, възлагане на несвойствени дейности и съдебни спорове, които изискват институционална проверка.

Институтът за пътна безопасност настоява Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предостави информация за числеността на инженерния състав, напусналите служители от началото на годината и причините за кадровите промени.

Не може да се говори за засилен контрол върху строителството, ако едновременно с това възникват въпроси за капацитета на хората, които трябва да го осъществяват. Необходими са експертност, независим технически контрол и ясна персонална отговорност.

Ремонт на „Път II-17 – гара Яна“

Същият проблем се вижда и при ремонта на път I-1 „Път II-17 – гара Яна“ с дължина 22,87 км. Първоначалната стойност на договора за строителство е 43,96 млн. лв. с ДДС, а след допълнително споразумение от август 2025 г. достига 47,54 млн. лв. Срокът за строително-монтажните работи е увеличен от 450 на 570 календарни дни заради дейности по реконструкция на ВиК мрежи.

Това още веднъж показва защо инфраструктурните проекти трябва да се управляват в тяхната взаимовръзка, а не като отделни строителни обекти без обща оценка на последиците за движението.

Шест месеца са достатъчни за резултати, а не само за оправдания.

Институтът за пътна безопасност счита за неприемливо всяко затруднение да бъде обяснявано единствено с наследството от предишни управления. Наследените проблеми са реалност, но именно способността да бъдат решавани е критерият, по който обществото оценява едно правителство.

След шест месеца управление гражданите имат право да видят конкретни резултати: по-добра организация на трафика, предвидими срокове за ремонтите, ефективен контрол върху обществените поръчки и работеща координация между институциите.

Вместо това случаят „Топли дол“ повдига въпроса, това ли е новият модел на управление. Не е достатъчно да се сменят ръководители и да се обявяват нови намерения. Необходима е промяна в начина, по който се планират, възлагат, контролират и изпълняват инфраструктурните проекти.

Институтът за пътна безопасност настоява за:

Публичен график за ремонта на тунел „Топли дол“ и прозрачност относно изпълнението на договорните срокове.

Незабавна оценка на обходните маршрути и мерки за подобряване на пропускателната способност и безопасността.

Пълна прозрачност относно допълнителните споразумения, увеличението на цените и контрола върху строителството.

Проверка на кадровия и експертния капацитет на АПИ.

Въвеждане на управление чрез оценка на риска, което да обвързва ремонтите, организацията на движението и безопасността в единен процес.

Необходими са радикални управленски реформи, а не поредни обяснения за наследство от миналото. В противен случай натрупващите се затруднения ще продължат да подкопават доверието в институциите и да увеличават общественото напрежение.

Властта не може безкрайно да прехвърля отговорността. Тя е длъжна да управлява.

Политическият предизборен лозунг на „Прогресивна България“ към днешна дата в реално време на пълна власт изглежда така: „Не знаем, не можем, няма да успеем!“