България е страна, в която има изключително много талантливи и успешни хора. Хора, които правят понякога нечовешки пробиви в различни области. Кои са те? Колко от нас имат честта да ги познават или изобщо да разберат нещо повече за тях?
Често това са личности, които остават в сянка, изместени от злободневните теми.
Наскоро областният управител на Стара Загора, Калоян Дамянов, зададе много същностен въпрос, по повод очакваните реформи в образователната система, а именно „Какви хора желаем да излизат от училищата след 12 години?“.
В този ред на мисли, всеки един от нашето общество може да си зададе въпроса „Какви хора желаем да бъдем и да създаваме от поколенията напред ?“
Тук може да почерпим една добра практика от Китай.
От Българо-китайската асоциация за бизнес и развитие споделят, че през август и септември 2026 г. китайският вестник „Женмин жибао“ съобщава за инициатива, в която в няколко китайски града са започнали да се появяват портрети на изтъкнати учени върху рекламни билбордове, големи екрани в търговски центрове и рекламни пана в метрото.
Каква е идеята?
Децата се възхищават не само на звездите от шоубизнеса, но и на звездите на науката.
Сред представените учени са:
Цян Сюесън – пионер на китайската ракетна техника и космическа програма.
Юен Лунпин – агроном, световноизвестен с разработването на хибридни сортове ориз.
Ту Йойо – носителка на Нобелова награда за медицина за откритията си в лечението на маларията.
Дън Дзясян – ядрен физик, изиграл ключова роля в разработването на китайското ядрено оръжие.
Нан Жендун – астроном, ръководил създаването на FAST – най-големия в света радиотелескоп с единична чиния.
Защото е научно доказано, че това, което гледаме, визуалното съдържание, което попиваме, директно оформя нашите мисли, емоции и действия. Нашият мозък не е пасивен наблюдател, а активно преработва визуалната информация чрез сложни неврологични и психологически механизми, които променят неговата структура и химия.
Тогава питаме:
Можем ли да преглътнем желанието си за бърза моментна печалба и да създадем нещо градивно в дългосрочна перспектива?
И отново – каквото посеем, това ще пожънем.
Какво даваме на децата и младите хора днес и какво им оставяме за утрешния ден?












Leave a Reply