След като на 03 октомври най-тържествено костите на Цар Самуил бяха посрещнати в България, като всяка друга значима тема, се забелязват различни контрапункти за събитието и какво стои зад него.
Тук ще представим „паметния момент“ през перспективата на две дами, всяка експерт в своята област.
Слава Янакиева – културолог, главен асистент в департамент „Театър“ на Нов български университет ,с изследвания в областта на религиозното кино и медиите, на средновековния театър и празничната култура – излага своята теза в социалните мрежи.:
„Има една специфична макабрена пропаганда, при която символният ресурс се подкрепя материално от… кости. Има я навсякъде и примерите са много. Но тук трябва задължително да очертаем границата между същинските благодатни останки (тези на почитаните светци), лъжемощите на съмнителните „светци“ и костите на владетелите (които понякога съвпадат с тези от предходната категория).
Естествено никой човек не може да претендира да знае със сигурност кой е бил същински светец и кой не – но има съборно църковно мнение (което може да се влияе от властите обаче) и също така информирано съмнение.
Общото между последните две е, че взривното им почитание по правило съвпада с великодържавни цели. Почитанието на мощите на светците е нещо, което протича от зората на Църквата в тишина и благоговение. С шествия, понякога с формиране на цели църковни общности около мястото на покой на мощите. Това почитание не преминава без злоупотреби. Историците на Средновековието обилно пишат за фалшификации и търговия с мощи, за плячкосване на мощи и за създаване на култ около специфични такива с цел печалба.
…
Освен че идентичността на въпросните „тленни останки“ съвсем не е доказана, те също така са на владетел, който е определил за свое място на упокой Св. Ахил на Преспанското езеро и употребата на изрази като „завръщане“ и „прибиране“ са напълно неуместни. Целият този припадък на osteolatria се случи единствено и само с цел подгряване на народняшко-патриотарския „дух“, т. е. с цел PR на Илияна Йотова.
…
Речта и коментарите на Йотова (а и на Радев) са блестящ пример за това как държавната власт използва скелетни останки за инжектиране на националистки сантименти. Изразът „сякаш ослепените му войници прогледнаха“ (Йотова) буквално прехвърля събитието от сферата на хладната дипломация (където България просто направи сложна размяна на реликви с Гърция) в сферата на религиозното чудо и националния мистицизъм. С индуциран пристъп на osteolatria pathologica.”
В продължение на позицията на Слава Янакиева, архитектът Елисавета Георгиева също споделя своята гледна точка.:
„След като в България вече имаме мощи, почитани като мощи на св. Йоан Кръстител, сега можем да се гордеем и с тленните останки, идентифицирани като тези на цар Самуил.
Както при пренасянето на мощите в Созопол много хора изведнъж се развълнуваха от религията и историята, така и сега темата за Самуил предизвика огромен патриотичен подем. Нищо, че част от тези хора вероятно не са влизали и веднъж в историческия музей в собствения си град. Важното е да се натрие носът на македонците – цар Самуил е български цар, а не „македонски“.
Покрай всичко това ми прави впечатление едно явление, което се повтаря многократно в историята – използването на костите на мъртвите за легитимация и укрепване на властта. В християнството, когато става дума за светец, тези останки наричаме мощи.
Може би не всички знаят, че според старото църковно правило при освещаването на храм в светия престол се полагат мощи. Но владетелите отдавна са разбрали, че мощите имат не само религиозно значение. Те могат да носят престиж, да укрепват авторитета на владетеля и дори да бъдат използвани в дипломацията.
Константинопол е най-добрият пример. В продължение на векове византийските императори събират в столицата едни от най-почитаните християнски реликви. Части от тях са дарявани на чужди владетели, църковни йерарси и съюзници. Такива дарове са знак за особено императорско благоволение, но имат и съвсем практична политическа цел – укрепване на съюзи, търсене на подкрепа и поддържане на авторитета на Константинопол като център на християнския свят.
…
Сега, когато останките, идентифицирани като тези на цар Самуил, бяха пренесени от Гърция в България, не мога да не се запитам дали не наблюдаваме съвременна версия на същия стар механизъм.
Разбира се, връщането им има историческо и символно значение. Но има и политическо. Моментът е важен, церемонията е държавна, а заслугата за „връщането на цар Самуил“ неизбежно ще бъде свързана с политическите лица, които са договорили и организирали събитието.
От гръцка страна също има конкретен резултат – България предаде 48 църковни реликви и културни ценности. Тоест това не е само сантиментален жест, а договорена размяна със собствено политическо и културно значение и за двете държави.
Дали самият Самуил би желал повече от хиляда години след смъртта му костите му да бъдат извадени от мястото, където е бил погребан, и пренесени в София, е отделен въпрос.
Още по-интересен е въпросът доколко идентификацията им е безспорна. Тя се основава основно на археологическия контекст, мястото на погребението и антропологични данни, включително характерна стара травма на лявата ръка, свързвана с известното раняване на Самуил. Това е сериозна историческа хипотеза, но не е същото като доказана самоличност по съвременните методи.
Но за общественото въздействие това вероятно няма особено значение.
Останките са тук. Царят символично се е „върнал в България“. Властта е организирала завръщането. Народът се вълнува.
Изглежда някои политически механизми работят еднакво добре и след хиляда години.”
Leave a Reply