Днес е ден за размисъл. Или поне се предполага да се размишлява кой от всички кандидатирали се, би бил достоен президент на България.
Неслучайните криминални проявления сякаш дават за пореден път светлина към действително случващото се и повод наистина да помислим добре кои хора да бъдат начело на държавата.
С кратка ретроспекция за надеждите и изборите, се включва адвокат Силвия Петкова.:
„През 90-те и началото на 2000-те години, по време на т.нар. „мутренски времена“, когато „бизнесмени“ се стреляха по дискотеки и заведения, а показните убийства бяха почти ежедневие, бях твърде малка, за да разбирам напълно какво се случва, но достатъчно голяма, за да имам ясни спомени.
Помня убийствата на Васил и Георги Илиеви, на Илия Павлов.
Помня и огромното разделение в обществото. Хората бяха или много бедни, или много богати. Гласуваше се за поредния „спасител“, докато се изрязваха купони от вестниците.
Помня и разговорите на обикновените „възрастни“, които с надежда повтаряха, че когато аз порасна, „нещата ще се оправят“.
След броени дни навършвам 37 години.
По данни на Евростат България продължава да е сред държавите с най-голямо неравенство в разпределението на доходите в Европейския съюз.
Показните убийства се завърнаха. През 2023 г. беше убит Алексей Петров. Убийството му и до днес остава неразкрито. Наскоро беше убит Илиян Филипов. По случая има обвиняем, но дали действително е разкрито убийството, предстои да разберем.
А днес, посред бял ден, в един от големите столични квартали, беше застрелян Слави Бинев.
Междувременно битовата престъпност е в разцвета си. Непълнолетни извършват престъпления с особена жестокост. Разследващите органи изглеждат все по-безпомощни, а наказателната политика на държавата практически отсъства. Вместо последователни мерки за превенция на престъпността и ефективно наказателно правосъдие, продължаваме да получаваме поредните законодателни промени на парче, обикновено след поредния обществен скандал.
И понеже всичко това очевидно не е достатъчно, на власт отново е поредният „спасител“, под чието кратко управление държавата потъва повече, отколкото успя да потъне през последните десет години.
Корабоплаването в Черно море е застрашено от военни атаки, а беззъбото ни правителство дори не смее да посочи кой стои зад тях.
Преди близо 30 години слушах как възрастните си обещават, че когато моето поколение порасне, България ще бъде нормална държава.
Е, пораснахме.
И днес, на прага на 37-ия си рожден ден, си давам сметка, че отново живеем в държава, в която хора се разстрелват посред бял ден, а политиците продължават да ни обещават, че ще ни спасят.
Само че вече не сме децата, които слушат тези обещания.
Сега ние сме възрастните, които трябва да обяснят на следващото поколение защо, близо 30 години по-късно, „нещата“ все още не са се оправили.“
Leave a Reply