Нивото на здравеопазване в България все по-често се компрометира с осветляване на слаби места в системата, които не се поправят умишлено, а се използват за източване на средства.
Иво Ватев, лекар – специалист по образна диагностика (мамолог) и клинична хомеопатия, дава своя прочит на критичните моменти в предоставянето на здравни услуги и управление.:
„Случващото се в здравеопазването е отражение на случващото се в държавата ни.
Каквато е държавата такива са и хората в нея.
Здравеопазването е тема, която буди широк обществен интерес. За съжаление, 37 години разни управляващи се упражняват върху системата на здравеопазването, нейната организация и хората, работещи в нея.
Няма друга страна в света, която да се финансира по модел, взет от Австралия в началото на реформата – клиничните пътеки са въведени в нашата страна през 2001 година, като основен модел на финансиране на болничната медицинска помощ от НЗОК. Разработването им започва в периода 2000 – 2001 година, като помощ във въвеждането им оказват чуждестранни консултанти.
Нека си направим една хронология на събитията :
• 2001 г. (Началото): В Националния рамков договор (НРД) за 2001 г. се договарят първите 30 клинични пътеки, покриващи 159 диагнози. От българска страна клиничните пътеки са въведени по времето на Илко Семерджиев като заместник – министър.
• 2005 г.: Броят им нараства значително до 120 клинични пътеки в сферата на около 30 медицински специалности.
• Към настоящия момент: Системата покрива 267 клинични пътеки (обхващащи почти всички възможни диагнози с изключение на психиатрията), договорени между НЗОК и Българския лекарски съюз. Те се актуализират периодично чрез анекси и нови рамкови договори.
Какво представлява клиничната пътека?
Всяка клинична пътека съдържа строги алгоритми, които определят:
1. Диагностично-лечебни процедури: Задължителните изследвания, консултации и операции.
2. Задължителен минимален престой: Минималният брой дни, в които пациентът трябва да бъде хоспитализиран (най-често между 2 и 10 дни в зависимост от тежестта на състоянието).
3. Условия за завършване: Критериите, по които се определя, че лечението е приключило успешно
В последните години се въведоха и доста амбулаторни процедури и въпреки всичко, част от заболяванията остават изключени от клиничните пътеки. Понякога, за да се покрие клиничната пътека за заболяване, което не е в нея, се пише заболяване, което е в нея, което води до изкривяване на статистиката.
Освен това, това е морално остарял и отпаднал метод на финансиране на здравни системи, но в България продължават да го използват. Явно е доста изгоден за някои хора и едно премахване ще засегне техните интереси.
Модерният свят финансира здравеопазването си чрез диагностично – свързани групи, като всяко заболяване има определена тежест, така се избягва повторно хоспитализиране на пациенти – болния влиза в отделението и се лекува за всички негови заболявания еднократно, двукратно , толкова колкото е необходимо.
Тук в България болният се приема по една пътека днес – примерно за сърдечно заболяване, след месец примерно за диабет или неврологично заболяване, после за нещо друго и се оказва, че са оползотворени 3 клинични пътеки по определена стойност, вместо болния да се лекува еднократно или двукратно , но по всички заболявания, да финансовия резултат може да надхвърли цените по клиничните пътеки, но пациентът се гледа комплексно.
Хората в “ модерния “ свят извеждат редица дейности от болничната в извънболничната медицинска помощ или прецизират престоя в болница по някои диагнози от 3 на 1 или на 2 дни. Болничното лечение е скъпа услуга – тук се калкулира лечението на самия болен, разходи за труд, консумативи, разходи за ток, вода , храна , лекарства, медицинска апаратура, амотризации и др.
Освен това медицината трябва да се преориентира от болнична грижа към превенция, скрининг, профилактика, ранно откриване на заболяванията , защото един скринингов преглед може да струва 15 евро или 50 евро, но лечението на един болен, който е закъснял с диагнозата по една или друга причина може да струва примерно 3000 евро.
Кой разход е по – голям? 15 евро или 50 евро или 3000 евро?
В модерния свят хората дават на младите лекари да се развиват, а тук в България на някои места ги ограничават, старите кучета не пускат кокала и си работят до 100 години.
В България от началото на 90 години до днес медицинските сестри са намалели с 30 000 – намалели са и редица специалисти по други медицински специалности. Днес недостигът е в медицинските специалисти, а утре и при лекарите.
В страната с 400 болници , като половината от тях са само на табела болница, а от болници-табелка, никой от нас няма нужда. По – добре имай 200 болници, но да са що годе добре окомплектовани, както като екипи, така и като апаратура, отделения, легла.
Защо трябваше да бъдат ликвидирани – здравните и стоматологични кабинети в училищата като едно време? – в които се извършваха профилактични прегледи, лечение на ученици и персонал. Нима бяха лоши училищните лекари, а защо трябваше да се ликвидират детските поликлиники и те ли бяха лошо нещо от социализма?
Защо трябва по медицински стандарти да изискваш примерно в отделение по хирургия от 2-ро ниво да имаш 5 лекари хирурзи, не могат ли 3 или 4 да вършат същата работа, изкуствено завишени изисквания, водещи до по – голям разход за принципала на дадена болница.
Можеш ли на болните да даваш мизерна храна, многократно показвана по телевизиите и в медиите, вместо да осигуриш едно нормално пълноценно хранене.
Може ли да стоиш в директорското кресло или на заместник – директорското и да ръкопляскаш от кабинета си на колегите примерно в спешното отделение – ами вместо да им ръкопляскаш облечи мантата и им удари едно рамо, все пак си лекар, лесно е да се ръкопляска на работа свършена от други хора и както аз казвам с чужда пита помен да правим.
Може ли много населени места да са с ограничена медицинска и стоматологична помощ, като в част от тях лекар или зъболекар идва веднъж седмично или на две седмици?
Защо филиалите и спешните отделения бяха докарани до този хал, че да не могат да съберат достатъчен брой екипи да работят на смяна, че и да нямат достатъчно санитарни автомобили.
Преди години редно ли беше със съдействието на БЛС – една казионна организация , която не защитава правата на никого, но прибира членския внос, Симеон Дянков да заграби в бюджета почти 2 милиарда лева от осигуровките на всички български граждани – означени като резерв на НЗОК. Пари, които изчезнаха безследно и никой не разбра къде.
Аз съм за, когато има нередности нещата да се осветляват, но всеки е невинен до доказване на противното, с шумни пиар акции, полицейски фамфари, медии, това не помага за подобряване на отношенията лекар – пациент, лекарите били крадци и какви ли не, сигурно има и грешници сред нас, но не всички са такива и не бива да бъдат слагани под един и същ знаменател. Съда ще определи кой е крив и кой е прав.
А какво ще кажеш за шуробаджанащината в медицината и династиите из болниците, които кадруват години наред, които спомагат за мамини синчета, дъщерички, роднини, да бъдат назначавани в клиники ръководени от близките си и в същото време тези мамини, синчета, да ги правим доценти и професори за отрицателно време, в рамките на 4-5-6 години след завършването на магистърска степен по медицина – лекар, тези ли са най – кадърните в България, сигурно другите са отпадък, които нямат връзки, нямат мама и тате лекар, а са просто едни простосмъртни. Примери могат много да се дадат, винаги съм оценявал и оценявам кадърните хора, но шуробаджанащината ми идва в повече.
Говорим за здравеопазване и задавам няколко въпроса :
1. До кога държавата няма да плаща пълния размер на осигурителни вноски за техните служители? Значи обикновените хора могат да си плащат пълните осигуровки от 8 %, а държавата не може.
2. Как ще обясни държавата и управляващите здравеопазването включително и другарите от НЗОК – непрекъснато увеличаващият се брой на неосигурени български граждани – между 1 000 000 – 1 500 000 са неосигурените граждани в България.
3. Не е ли време да настъпи демонополизация на модела и НЗОК да престане да бъде монополист и да определя правилата в здравната система, според мен е много по – добре да се уредят законово възможностите да бъдат включени и други контрагенти на здравни услуги за да има конкуренция и всеки да решава къде ще си дава парите и да знае какво получава или не получава.
4. Оценката на управляващите здравната система е слаб 2.00 – министри, заместник – министри, директори на дирекции и други. Управляват ни некадърници във всяка сфера на държавата и това правителство е безобразно слабо. Само с празни приказки и обещания нещата няма да се случат.
5. Кога ще се погрижите за заплатите и на младите и на по – възрастните лекари, само с обещания нещата не се получават, а до момента каквото управляващите са обещали, нищо не са изпълнили, само долнопробни лъжи и празни приказки слушаме от тях.
Някои от вас управляващите през последните 37 години, ще се биете в гърдите колко сте велики и какви реформатори сте били, но не сте постигнали нищо съществено , което да подобри различните сфери в държавата. Опитите за реформи и промени на парче не решават проблемите, те по – скоро ги задълбочават.
Има още какво да кажа и ще го кажа много скоро.
Leave a Reply