Предложеният законопроект към Закона за здравето, за поставяне на дефибрилатор в автомобилите на МВР и оказване на първа помощ на пострадали от полицаите, е одобрен отт Здравната комисия.
Д-р Месут Рушид, освен народен представител на ПП „Прогресивна България“ е и специалист по кардиология.
Какво е експертното му мнение?
„С пълно единодушие в парламентарната здравна комисия приехме законопроекта на „Прогресивна България“ (ПБ) полицейските автомобили да бъдат оборудвани с външни автоматични дефибрилатори. Промяната ще даде възможност на полицаите, когато пристигат на място, да могат да оказват първа помощ на пострадали лица в спешно състояние до пристигането на линейка. Всички автомобили на органите на МВР ще бъдат оборудвани с дефибрилатори. Става въпрос за около 2300 автомобила на МВР, като в това число влизат не само патрулките на КАТ, а и автомобилите на охранителна полиция и пожарната. Обучението на служителите на реда ще бъде проведено от БЧК.
Ето акценти от изказването ми:
Съединените щати още през 1992 г., а европейските страни през 1998 г., са инициирали програми за поставяне на автоматични дефибрилатори на обществени места. Ние, едва през 2026 г., обсъждаме тази тема. И все още спорим дали това трябва да се случи или не. Дискусията тръгна в посока дали дефибрилаторите трябва да бъдат поставени на обществени места или да бъдат осигурени в линейки и полицейски автомобили. Въпросът обаче не трябва да бъде „или“, а по-скоро „и“.
От една страна, диагностичното време и времето за достъп до дефибрилатор на обществените места е много по-бързо. От друга страна, честотата на сърдечния арест е най-висока в дома на пациента – между 71 и 80 процента. Именно затова трябва да говорим както за дефибрилатори на обществени места, така и за наличието им в полицейските автомобили.
Полицейските екипи достигат много по-бързо до подадения адрес, като съкращават времето до първия контакт с пациента с около 4,7–5,1 минути. Това означава, че шансът на пациента да оцелее е с около 60 процента по-голям. Ако пациентът не бъде дефибрилиран, шансът за оцеляване е едва 8 процента.
Не трябва да забравяме, че не само дефибрилацията, а и т.нар. кардиопулмонална ресусцитация (КПР) е част от комплексния подход при животоспасяващите мероприятия.
Служителите на МВР няма да бъдат обучени единствено за работа с дефибрилатор. Те трябва да бъдат обучени и за извършване на животоспасяващи манипулации. Задачата на полицая ще бъде да възстанови жизнените показатели и да поддържа пациента до пристигането на медицинския екип. А през това време линейката ще бъде на път към мястото.”
Leave a Reply