Стефан Белчев и "цедката" на одиторите в действие

Излишно е да се задава въпроса кой покрива финансовите грешки на държавните институции. Какви ще са цифрите за 2025? Скоро ще разберем.

Темата не е нова, но за да се добие известна представа за мащаба може да разгледаме анализа, който е предложил Стефан Белчев, народен представител на ПП „Прогресивна България“. :

Когато обикновен човек сгреши в сметките си, губи 10 или 20 евро. Когато държавните институции сгрешат, числата придобиват космически мащаби.

Мнозина смятат, че Сметната палата просто пише сухи отчети, които никой не чете. Всъщност тя е основната преграда пред това държавният ни дефицит да бъде изкуствено разкрасен. За да разберем как работи тази машина, трябва да знаем най-важното правило: одитите винаги се извършват с една година закъснение и проверяват предходната финансова година.

Колко милиарда улови „цедката“ на одиторите при проверките на терен?

• През календарната 2021 г. – одитът проверява финансовата 2020 г. и хваща грешки за 1,45 милиарда лева.

• През календарната 2022 г. – одитът проверява финансовата 2021 г. и открива сгрешени масиви за 2,75 милиарда лева.

• През календарната 2023 г. – одитът проверява финансовата 2022 г. и отчита абсолютен пик и рекорд от 6,73 милиарда лева неправилни отчитания!

• През календарната 2024 г. – одитът проверява финансовата 2023 г. и засича пропуски за 3,86 милиарда лева.

• През календарната 2025 г. – одитът проверява финансовата 2024 г. и спира сгрешени пера за 3,37 милиарда лева.

• През настоящата 2026 г. – проверките са насочени изцяло към финансовата 2025 година. Те текат в момента с пълна сила и сметката предстои да се официализират окончателно до дни!

Какво означава това на практически език?

Това означава, че десетки общини и министерства редовно се опитват да скрият текущи разходи (като неразплатени пътни ремонти) или „забравят“ да заведат готови водопроводи и сгради, водейки ги с години като „незавършено строителство“, за да не тежат на текущия баланс.

Държавата практикува класическия трик на „неплатената сметка“ – физически работата по пътищата е свършена, но документите се бавят и не се фактурират, за да може текущата година да изглежда финансово дисциплинирана. По европейските правила (методологията ESA 2010) обаче разходът принадлежи на момента на реалното изграждане, а не на плащането. И точно тук независимите одитори хващат нарушенията.

Ключовият момент: Октомврийските ревизии

Държавата има строго разписан законов график, по който коригира сметките си със задна дата въз основа на одитните доклади. Всяка година процесът преминава през три фази:

–Април: Държавата изпраща към Брюксел първите, предварителни касови данни за дефицита.

–Лятото: Сметната палата приключва одитите на министерствата за предходната година и изважда на светло реалните грешки.

–Октомври (между 21-во и 23-то число): Националният статистически институт (НСИ) взема официалните корекции на Палатата, преизчислява ги по европейските изисквания и изпраща към Евростат окончателните данни.

Какво се случва, когато истината излезе наяве?

Точно при такава редовна есенна нотификация на 21 октомври 2022 г. (когато се нанесоха финалните корекции за финансовата 2021 г.), Евростат и НСИ върнаха скритите дотогава разходи в реалния им период. Резултатът? Първоначално обявеният дефицит от -2.8% изведнъж скочи на -3.9% от БВП. Държавата се събуди с над 1,5 милиарда лева допълнителен дефицит, начислен със задна дата! По абсолютно същия график на 23 октомври 2023 г. бяха заковани окончателните ревизирани данни за следващия бюджетен период (финансовата 2022 г.).

А какво да очакваме оттук нататък? Има ли гаранция, че настоящата 2026 година ще бъде „чиста“?

Кратката прогноза е: Абсолютно никаква. Всичко показва, че и тази година счетоводната въртележка ще се завърти с пълна сила. Причините за това са три:

Големият натиск беше за 2025 г.: Заради фикс идеята за Еврозоната, през изминалата година държавната машина беше подложена на брутална дисциплина. Истинският резултат обаче излезе наяве, когато Европейската комисия стартира Процедура по прекомерен дефицит, след като сметките за 2025 г. официално прескочиха лимита и удариха 3.5% от БВП. Изкуствено задържаните плащания към пътни и строителни фирми просто се прехвърлиха напред.

Математиката срещу реалността през 2026 г.: В приетия Закон за Бюджет 2026 е заложен огромен, рекорден дефицит от 5.7% от БВП (или около 7.2 млрд. евро). Официалните данни на Министерството на финансите към края на септември 2026 г. показват реална „дупка“ от 2.8% от БВП (3.6 млрд. евро). Всички знаем обаче, че традиционно милиардните разходи (капиталови, зимно поддържане и ПВУ) се изливат в последното тримесечие на годината. А прогнозата на ЕК заради отприщените сметки от миналото вече сочи плашещите 4.1%.

Казусът с АПИ е в ход: Извънредният одит на Сметната палата върху пътното строителство би трябвало да е приключил на терен в края на септември 2026 г. Окончателният доклад, който проверява сметките и застъпващата се 2025 г., ще бъде внесен в Народното събрание до края на октомври 2026 г. Дали за пореден път ще има нови сериозни корекции за стотици милиони, които тепърва ще наместват дефицитите със задна дата – нека изчакаме.

Кръгът се затваря: Предстои ли ни дежавю?

Ако Сметната палата излезе с изрично предписание, че разкритите евентуални разходи на АПИ трябва да се начислят със задна дата, България ще изживее пълно дежавю на есента от 2022 г. Тогава „изчистването“ на документите взриви стария дефицит с 1.1% нагоре. Сега залогът е същият: финалните заключения на одиторите до дни могат изцяло да пренапишат финансовата история за 2025 г. и да преобърнат сметките ни за Еврозоната. Дали и как, както казах ще видим …

Истинският бюджет винаги излиза наяве. Въпросът е само колко ще ни струва закъснялата истина.