За способността на българите да се доверяват и предоверяват на правителство и държавна власт, дори да плащат видимо висока цена, разказва дългогодишният архитект от Хасково, Елисавета Георгиева:
„Има един стар лаф – „загрява като български реотан“. Май не е бил само характеристика на социалистическата техника.
Последното проучване на „Маркет ЛИНКС“ показва ясна тенденция:
доверието в правителството спада – от 50% през май до 39% през септември;
недоверието расте – от 24% до 40%.
За мен по-интересният въпрос е друг:
Защо реакцията е толкова бавна?
Да видим какъв е векторът на политиката на правителството. За мен той е все по-ясно антисоциален.
Ето част от конкретните решения и предложения:
-нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, който може да доведе до по-ниско ниво спрямо досегашната формула;
-увеличаване на максималния осигурителен доход и съответно на осигурителната тежест за част от работещите;
-по-високо облагане на недвижимите имоти чрез увеличаване на данъчните оценки;
-идеи за допълнително облагане на собствениците на второ и следващи жилища;
-нови данъчни и акцизни тежести, включително върху определени автомобили;
-т.нар. данък върху „свръхпечалбата“ на банките – мярка, чиято тежест може в крайна сметка да бъде прехвърлена върху клиентите чрез по-високи лихви, такси и по-неблагоприятни условия по кредитите;
-идеи за допълнително пътно таксуване чрез ТОЛ наред с винетките;
-ограничаване на част от допълнителните плащания към пенсионерите.
Всичко това трудно се съчетава със заявката за „справедлив бюджет“, който няма да прехвърля тежестта върху гражданите и бизнеса.
Защото когато държавата иска да събира повече данъци, осигуровки, такси и акцизи, а едновременно с това тегли нови заеми, има един съвсем логичен въпрос:
Какво прави срещу неефективното, непрозрачното и прекомерното харчене на вече събраните средства?
А тук виждаме продължение на добре познатия модел.При АМ „Хемус“ регионалният министър сам заяви, че договорите са сключени по начин, който ощетява държавата финансово и юридически. Въпреки това те няма да бъдат прекратени, а изпълнението им ще продължи при нови условия и засилен контрол.
„Изгодният“ договор с „Боташ“ също не е прекратен. Подписан е протокол за 15-месечен период, през който България ще плаща само за реално използвания капацитет, а страните ще търсят нов механизъм за изпълнение на съществуващия договор. Тоест договорът продължава да съществува.
И точно тук е същината на проблема.
Въпросът не е как още да изстискаме българските граждани, малкия и средния бизнес. Въпросът е как да ограничим и оптимизираме огромната разходна част.
България има национално фискално правило за ограничаване на размера на публичния сектор до 40% от БВП.
Фискалният съвет – независимият орган, който наблюдава спазването на фискалните правила – установи, че 40-процентното правило е нарушено през 2026 г. и остава нарушено и през следващите години.
Това вече е показателно.
Може да увеличаваш данъци.
Може да увеличаваш осигуровки.
Може да измисляш нови такси и акцизи.
Може да теглиш още заеми.
Но ако не ограничиш, не подредиш и не оптимизираш разходите, проблемът остава.
Или казано по-просто:
колкото и да тупаш чувала – българския народ – накрая ще събереш само прашинки. А с прашинки голямата бюджетна баница няма как да стане.”
Leave a Reply