Йонко Чуклев – Какво е бъдещето на индустрията?

Българска Стопанска Камара

Перспективите за българската индустрия и професиите на бъдещето, проследени през погледа на експерти от Българска Стопанска Камара и представени в аналитичен доклад, дават широко поле за размисъл.

Финансовият анализатор и член на Управителния Съвет на Българска Стопанска Камара, Йонко Чуклев насочва вниманието към някои от интересните акценти в доклада.:

Българска стопанска камара – БСК, където имам удоволствието да съм член на Управителния съвет, подготви един от най-интересните анализи, които съм чел напоследък, за бъдещето на индустриите и професиите през следващите 10+ години. Няколко извадки по сектори:

Каучук и пластмаси: очертава се сблъсък между две противоположни посоки в самата индустрия – материали, проектирани да траят вечно, срещу материали, проектирани да се разграждат бързо. Ще е интересно коя посока ще се наложи като решение на проблема със замърсяването.

Химикали: секторът е под силен регулаторен натиск заради декарбонизацията. Тук обаче ИИ започва да прави нещо интересно като затваря цикъла от генериране на нови формули до автоматизирано лабораторно тестване и производство. Рискът? С навлизането на ИИ при откриването на формули търговската тайна става значително по-уязвима.

Металургия: голямата трансформация тук ще се случи най-бавно заради големите инвестиции, нужни за комерсиализация на научните пробиви. Допълнително предизвикателство е преквалификацията, понеже новите роли изискват дълбоки научноизследователски компетенции, които не могат да се придобият с бърз курс.

Отвъд отделните сектори докладът очертава и много, много междусекторни посоки – от нови пазари на производствени симулации, нови материали като „супердървото“ (термично обработена дървесина, конкурираща по якост стоманата), производствена ниша „made by human“, до преход на образованието от STEM към „STEAM++“, тоест добавяне на етика и емпатия като задължителни дисциплини, защото фактите вече ги знае ИИ.

Насоките за размисъл в доклада са много, много повече от изброените тук. Поздравления на Христина Каспарян и целия екип за работата.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *