Отвъд лицата, които се лансират от телевизионните екрани, България се радва на много интелигентни и способни експерти в различните области. Хора, които работят съвестно и с отношение към професията си и обществото, и непрекъснато надграждат знанията и уменията си.
Пример в тази посока даваме с мотивацията на адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право, да участва със своя разработка в международна конференция организирана от Балканска Академия по Съдебни Науки.
„С радост и удовлетворение споделям, че научната ми разработка:
Right to Bodily Integrity: Medical Malpractice in Cases of Extended Surgical Procedures in Gynecology
„Право на телесна неприкосновеност: лоша медицинска практика при разширяване на обема на хирургичните интервенции в гинекологията”
е приета за представяне на международната конференция Malpractice 2026, която ще се проведе от 8 до 11 октомври 2026 г. в Истанбул.
Конференцията е научна инициатива на Балканската академия по съдебни науки — Balkan Academy of Forensic Sciences (BAFS), и поставя началото на нова международна поредица, посветена на медицинските грешки и отговорността в различните медицински специалности.
Malpractice 2026 е мащабен четиридневен международен форум.
В програмата са обявени девет водещи международни лектори, научни сесии, експертни панели, практически дискусии и специализирани семинари.
Конференцията събира на едно място акушер-гинеколози, специалисти по съдебна медицина, юристи, университетски преподаватели, експерти по медицинско право и здравни политики, представители на застрахователния сектор и специалисти по управление на риска.
От България, мисля, че участвам само аз.
Зад академичното заглавие на работата ми стои изключително важен и дълбоко човешки въпрос:
Докъде се простира правото на лекаря да промени предварително планираната операция и кога това засяга правото на жената сама да взема решения за собственото си тяло?
Разширяване на обема на хирургичната интервенция може да бъде например:
- планирано отстраняване на яйчникова киста, което преминава в отстраняване на яйчника;
- планирана миомектомия, завършваща с отстраняване на матката;
- операция само на единия яйчник или маточна тръба, разширена до двустранна интервенция;
- ограничена лапароскопска процедура, преминала в отворена и значително по-обширна операция.
Понякога подобно решение е медицински необходимо и дори животоспасяващо.
Същественият въпрос е дали е имало непосредствена опасност, дали разширяването е било действително наложително и какво предварително е било обяснено на пациентката и прието от нея.
Именно тук се срещат медицината и правото — в търсенето на баланс между професионалната преценка на лекаря, информираното съгласие, автономията на пациента и правото на телесна неприкосновеност.
Мащабът на хирургичния риск не следва да се подценява. И всеки пациент следва да е запознат с него!
В голямо американско проучване сред 59 525 жени, претърпели хистеректомия, усложнения са отчетени при 7,9% от операциите по доброкачествени поводи и при 19,4% от операциите поради злокачествени заболявания — приблизително 5 900 жени в изследваната група.
Това не означава, че всички тези случаи представляват медицинска грешка.
Данните обаче показват колко значими са информираното съгласие, добрата комуникация и ясните професионални стандарти.
Точният брой на жените, засегнати конкретно от неоправдано или несъгласувано разширяване на хирургичната намеса, не е известен, тъй като тези случаи не се отчитат самостоятелно в общите статистики.
Именно липсата на достатъчно данни показва защо тази тема заслужава задълбочено научно изследване и по-широк обществен разговор.
В практиката ми като адвокат, специализирал в областта на медицинското право, все по-често срещам случаи, в които някой е предприел операция, за чиято нужда не може да покаже индикации, а в следствие на предприетото имаме трайно инвалидизирани жени — лишени от избор!
Прави впечатление, че процесът по информиран избор и съгласие при българските пациентки е тотално пренебрегнат, операциите се “продават” като “рутинна”, “безболезнена”, “нищо страшно”, “с робота няма какво да се обърка”…
Не знам, дали някой си дава сметка, какво е за една жена:
-да има изведен аnus praeter (изкуствен анус/ стома) и да събира фекалиите си в торбичка залепена на корема си?!
-да не можеш да ходиш до тоалетна или да изпускаш урина?!
-да нямаш полов живот?!
-да лежиш с месеци в реанимация?!
-да те оперират през няколко месеца, за да те “оправят”?!
-да съсипеш личния, социалния и професионалния си живот?!
-да си унижена и лишена от права?!
-да изгубиш всичко, което си имала?!
И всичко това поради настъпили усложнения или откровена немарливост, в хода на представени като “безкръвни” или “ритинни” гинекологични операции, за една не малка част, от които не се открива медицинска нужда.
За мен приемането на разработката е не само професионално признание, но и възможност да допринеса за по-ясни правила, по-добра защита на пациентите и по-голяма правна сигурност за добросъвестните медицински специалисти.
Защото българските лекари заслужават да излязат от сянката на неграмотните си и комерсиални началници, от патологичния кръг на поставени таргети, на псевдо-медицина според клинични пътеки, а българските пациенти и в частност жени, имат нужда някой да им върне доверието, а не да ги заплашва до девето коляно, когато дръзнат да се опълчат.
Ще съм много щастлива, ако дадената заявка от Министерство на здравеопазването да се създадат критерии за качество на медицинската помощ, не създаде поредните нечетими и неприложими стандарти, угодни на определени лобита, писани от чиновници, които нито от медицина, нито от право имат представа.
Искрено се надявам да се направи крачка и да се създаде нещо в полза на обществото, на българските жени и майки, които често остават безгласни пред парите, влиянието, зависимостите и безкритичността на системата, овладяна от имена със спорна медицинска експертност, щедро гарнирана с букви пред имената, които хвърлят петно върху цялата медицинска общност и бележат негативно живота на хиляди семейства!
Благодаря на Научния комитет на Malpractice 2026 за високата оценка и доверието!
Предстои представянето на разработката пред международна и интердисциплинарна аудитория, както и публикуването ѝ в официалния сборник с резюмета на конференцията.”
Leave a Reply