След като официално беше съобщено, че в България се връщат мощите на Цар Самуил, силна вълна от патриотизъм оживя в голяма част от населението. Особено, когато до тях достига само определена част от информацията.
Горан Благоев, известен български историк и журналист споделя за събитието през по-различна перспектива.:
Не мога безкритично да споделя всенародната еуфория по донасянето на костите на цар Самуил, нито да се зарадвам истински. Защо?
В началото едно уточнение: Гърция не ни ги връща, а ни ги ДАВА! Връща се нещо, което е взето. Цар Самуил, както е известно, не умира в днешните български земи. Умира в двореца си, който се намира на територията на днешна Северна Гърция – в района на Мала Преспа или Преспес, както му казват гърците.
Обикновено се разнасят мощи на светци. Кости на покойниците, били те и владетели, се покоят на мястото, където са погребани. Т.е. ако актуалният български политически елит милее за историческата истина, трябваше да настоява костите на цар Самуил да бъдат погребани отново в църквата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Северна Гърция. И там да бъде поставен подобаващ паметен надпис – на български, гръцки и английски език. Защото при руините на тази църква сега се мъдри една туристическа табела, на която пише, че тази църква строена от цар Самуил от България – някакъв си цар Самуил от България пратил пари за построяването й!? И думичка няма че тук е открит гроба му, че тук е била и една от неговите царски резиденции. И най-вече – че тук векове след това живеят потомците на неговите поданици. Имената им апропо могат да бъдат прочетени в другия край на острова – в църквицата „Св. Богородица“ от XVI в. – Дамо, Огнен, Търпен, само че с гръцки букви…
За препогребването на костите на цар Самуил там, където са открити, трябваше да настояват и българските политици и раболепните български учени, които ги съветват. Но първосигналният патриотизъм, чиято цел очевидно е да превърнем донасянето на костите в предизборна инициатива в подкрепа на Йотова и в политически акт да натрием носовете на северно-македонците, този първосигнален и пещерен патриотизъм ще ни докара лавина от проблеми, които изпадналото в телешки възторг народонаселение не подозира.
Гръцката преса вече гърми и трещи, че костите на цар Самуил ги дават на реципрочен принцип. Т.е. Срещу тях ние ще трябва да върнем неща, за които Гърция отдавна увива – икони, ръкописи и реликви от два манастира в Северна Гърция. Поиска ги преди време и Цариградският патриарх Вартоломей пред президента Плевнелиев. Въпросът беше повдигнат наскоро от гръцки архонт в САЩ, а архонтите са хора на Цариградската патриаршия. А пък Цариградският патриарх Вартоломей идва скоро в България – в средата на октомври. Иначе казано: ето ви костите, дайте ни реликвите.
Първосигналните български държавници и раболепно обслужващи амбициите им учени обаче мълчат, че ценностите, които Гръцката държава и Цариградският патриарх искат в един глас, апропо Вартоломей резидира в Турция, а Гърция има своята Атинска архиепископия, та тези ценности всъщност не са откраднати от България през Първата световна война, както ни клеймят, а са спасени – в размирните времена местното население започнало да задига каквото може от манастирите и да го разпродава. Та затова и нашето командване решава да пренесе тези ценности на сигурно място – в София. Още повече, че макар и създадени в средите на гръкоезична църква, имената на дарителите – съвсем очаквано – са български… Ще рече, не сме крали чуждото, а сме спасили своето.
По същия начин сме действали и във Вардарска Македония и в Западните покрайнини. И точно тук е голямата опасност. Както е тръгнало, ценностите, които Гърция иска в скоро време ще се озоват от Националния исторически музей и Центъра за славяно-византийски проучвания в Атина. Когато това се случи, Скопие и Белград също ще поискат – вече на базата на създадения прецедент, да им върнем ценности, които са взети от тяхна територия, но всъщност са с български произход. Какво ще правят тогава Радев и Йотова. За какво ще ги разменят?!
Струва ли си този тандем, който вече зловредно преяжда с власт, да прави курбан с тези ценности заради костите на цар Самуил – та нали, са пазени досега в Гърция, макар и във фондовете на Византийския музей в Солун, те са недвусмислено потвърждение, че неговото царство се е простирало и дотам – до Северна Гърция, а средновековният Солун е бил под прекия му политически контрол. Съзнават ли инициаторите на тази политическа търговия какъв цинизъм сътворяват – тленните останки на владетелят, който 40 години отстояваше българския суверенитет срещу Византия неговите потомци днес да ги търгуват с наследниците на същата тази империя. Мисля че самият Самуил не би ни го простил.
Пиша всичко това не само като историк, а и като автор на единствения документален филм, който разказва за местата на цар Самуил в Северна Гърция и за откриването на неговия гроб от гръцкия археолог Николаос Муцопулос. С оператора Емилиян Динов и видеотехника Стойне Стойнев се оказахме първия телевизионен екип от България, който през април 2003 г. прекрачи руините на църквата „Св. Ахил“. Така, след още едно пътуване през лятото на същата година и обширно интервю с проф. Н. Муцопулос се роди документалният филм „Островът на цар Самуил“. В този филм, освен историята на цар Самуил, разказвам и за произхода на хората, които днес живеят в Мала Преспа – произход, който не е гръцки. Само че в последните десетилетия да сте чули отговорен български държавник да говори за потомци на българите в Северна Гърция, да поставя въпроса в Европейския съюз за съсипаната идентичност на тези хора от гръцката държава? Няма да чуете. Както и не се надявайте да видите по БНТ тези дни „Островът на цар Самуил“ . Над моето телевизионно творчество там е наложена Damnatio memoriae „забрава на паметта/името“. Защо ли?
Добре, че филмът може да се открие и в интернет.
Leave a Reply