Да започнем от там, че това е история за общности. След 29 поредни години в германския елит и след шампионската титла през 2009 г., Волфсбург изпадна за първи път в историята си. За мнозина това изглежда като поредния футболен резултат в медийните хроники. За хората в града обаче е нещо съвсем различно.
През последните дни попаднах на десетки публикации в LinkedIn от служители на клуба, партньори, местни предприемачи и фенове. Общото между тях не беше гняв, а тъга. Вероятно хиляди са гневни, но тези в LinkedIn показват изключителна зрялост в болката си. Общност, която е готова да се защити и да се завърне.
Най-силна бе историята на майка, служител в клуба,, която е провела тежък разговор с малкия си син, който се е притеснявал да отиде на училище сутринта след изпадането. Детето се страхувало от лоши коментари и подигравки. Тя заявява, че дни наред никой в клуба не четял коментарите във Фейсбук, но все пак са благодарни за подкрепата от десетки хора чрез лични съобщения.
Често говорим за футболните клубове като за организации. Като за бюджети, трансфери, маркетинг и резултати.
Но най-силните клубове са нещо повече. Те са част от идентичността на своите градове.
Волфсбург е град, изграден около автомобилната индустрия. Футболният клуб е един от символите, чрез които градът се представя пред света. Местният бизнес дори открито предупреждаваше, че евентуално изпадане ще намали видимостта и привлекателността на града за инвеститори, специалисти и партньори. Затова и реакциите са толкова силни.
В спорта често измерваме успеха чрез класирания и трофеи, но истинската стойност на един клуб се вижда в деня на поражението. Гласовете, които се чуват в тишината на загубената битка. Тогава разбираш дали той е бил просто отбор или истинска общност. Случаят с Волфсбург със сигурност фоказва второто.
Тази история напомня на изпадането на Берое Стара Загора през този сезон в България. Сигурни сме, че и двата зелени отбора ще се завърнат скоро. Просто, защото хората са решени да го постигнат.
Leave a Reply