В темата за изборите в България, както частичните такива за избор на местна власт, така и предстоящите президентски, Стоил Цицелков, експерт по изборни въпроси, предлага своя анализ към политическата обстановка.:
„Излизат резултатите от вчерашните частични местни избори. БСП има поне четири потвърдени победи на първи тур. Някои с разлика, която заслужава повече внимание от обичайното партийно съобщение.
На 18 октомври се проведоха 14 частични избора: за кмет на община Полски Тръмбеш и за кметове на 13 села.
БСП печели в:
• Трапоклово: Донка Манова, 157 гласа срещу 40 за ГЕРБ. Почти четири към едно.
• Царева ливада: Марияна Георгиева, 202 срещу 44 за ПП–ДБ. Над четири и половина към едно.
• Масларево: Петранка Маринова, избрана със 131 гласа срещу кандидат на ПП–ДБ.
• Искрец: Васил Дойчев, избран с 389 гласа.
ДПС има три победи: в Обител, Драгомъж и Токачка. ГЕРБ печели Съдийско поле. „Бъдеще за родината“ взема Мало Конаре. Независими кандидати печелят община Полски Тръмбеш и Малки Вършец.
Балотажите са три. БСП не участва в нито един. В Яворово „Възраждане“ води на ГЕРБ с 94 срещу 81 гласа. В Рудник ГЕРБ влиза във втория тур срещу независим кандидат.
В колоритния за изборните наблюдатели Малорад ще се състезават кандидатите на „Земеделски народен съюз“ и „Български гласъ“. Да, същият Малорад от скандала „Баче Цено“, където през 2023 г. пред камерата се дописваха преференции с уговорката да се помогне „на Мартин, на баче Цено“. Случай, довел до касиране на изборите за общински съветници в Борован.
На някого това може да му изглежда незначително. За мен е лакмус, който показва накъде може да задуха вятърът.
БСП запазва местни структури и способност да мобилизира избиратели. След парламентарния провал това е политически ресурс. Виждам и основания да следим за връщане на част от проруския вот към стария му партиен дом.
Крум Зарков не се притеснява от „другарки и другари“. Понякога от него чувам и тези, които намирам за откровено налудничави. Изненадват ме именно защото го смятам за интелигентен човек. В тази политическа среда обаче подобно говорене намира публика.
Йотова вече усеща колко взискателна е същата публика. След като прие заключението на Европейския съвет, че Русия стои зад ударите по корабите в Черно море, последваха остри критики и сред собствените ѝ привърженици. Коментарите на страницата ѝ показват среда, в която дори толкова предпазливо назоваване на руската отговорност се възприема като отстъпление. Самата тя продължава да добавя, че чака доказателства.
Към това се прибавя скандалът с помилването на осъдения за наркотрафик Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“. Йотова обяви, че ще сезира прокуратурата. За мен този ход поражда основателно подозрение, че публичната отговорност може да бъде отложена зад познатото „тече проверка“, а впоследствие и зад „следствена тайна“.
Знаем как изглежда подобно развитие: информацията секва, институциите препращат към прокуратурата, обществото чака. После случаят може да остане на трупчета за удобен момент или просто да потъне. Изпращането на документите в прокуратурата не отменя задължението да се обясни публично кой, защо и въз основа на какво е предложил и одобрил помилването. „Тече проверка“ е твърде удобен отговор, когато неудобните въпроси идват преди избори.
За ГЕРБ резултатите също са предупреждение. Една победа на първи тур, два балотажа, тежка загуба в Трапоклово и изоставане от „Възраждане“ в Яворово. Местното присъствие все по-трудно се превръща в сигурна победа. Това са признаци на свиване там, където партията дълго разчиташе на организационното си превъзходство.
„Прогресивна България“ не се появява със собственото си име сред победителите и участниците в балотажите. В Полски Тръмбеш обаче печели бившият заместник-кмет Росен Русанов, след като Георги Чакъров стана депутат от формацията.
Дали това е политическа приемственост, клиентелизъм или поредното възпроизвеждане на местна власт, при която няколко души диктуват живота на цяла общност, не мога да кажа от дивана си. Макар мнозина да правят точно това с впечатляваща увереност.
Със сигурност има повод за журналистически интерес: кой подкрепя кандидата, защо няма конкурент, има ли зависимости и доколко независима е една независима кандидатура?
При „победите“ на ДПС проблемът е още по-дълбок. В Драгомъж и Токачка печели единственият кандидат. Няма съперник. Няма друга предложена кандидатура за представителство. Третата победа, в Обител, е постигната в реално състезание срещу „Величие“.
Почти всички останали партии обясняват, че се борят с ДПС. По декларации противници има в изобилие. В тези населени места обаче дори не си правят труда да предложат кандидат.
Това е абдикация от основната им политическа функция. На практика казват на хората: „Тук ще си останете с ДПС. Ние алтернатива няма да ви предложим.“ После очакват същите граждани сами да се освободят от зависимости, срещу които партиите не са намерили смелост или желание дори да се явят.
При такава липса на конкуренция въпросът какво се договаря под масата е напълно основателен. Особено когато над масата всички са непримирими борци.
Докато спорим за изборни правила, машини и бюлетини, на места партиите дори не предлагат човек, между когото и досегашната власт гражданите да избират. После обясняват колко са загрижени за демокрацията и представителството.
Точно тези малки избори показват къде политическият живот още съществува, къде се пренарежда и къде конкуренцията вече е изчезнала.
За съжаление „За истината“, организации като БОЕЦ и още няколко независими, частни онлайн медии са сред малкото, които си позволяват да правят подобни разследвания. Не могат да покрият всяка община и всяка местна зависимост. В големите национални медии тези избори минават предимно като кратки съобщения с резултати. Политическият живот извън София заслужава повече от това.”
Leave a Reply