Не е разумно да твърдим, че едно престъпление трябва да се замете под килима, за сметка на други. Не бива да казваме, че една престъпност трябва да се преследва с цялата тежест на закона за сметка на друга. Обаче трябва да бъдем реалисти. Не е така! Катастрофите циркулират в новинарските емисии като неприятно ежедневие, но вниманието на обществото бързо след това се насочва към други по-удобни теми. Важно е да разберем, защо се случва това.
Няма „или“. Всяка престъпност трябва да се преследва. Включително и тази, защото тя убива. Да корупцията, да купените гласове, да финансовите измами и тези в НЗОК съсипват държавата. Но хората, които бият и убиват са напаст. Продукт на обществените норми и ценности, резултат от години широко затворени очи. Нима няма гонки от десетлетия в София? Нима полицията не ги знае? Защо ги пази? Защо не пълни бюджета с всяко тяхно появяване? Или пълни нещо друго?
Трагичният инцидент, който прикова вниманието ни около 20 часа в петък трябва да бъде повратният момент. Автомобил се вряза в автобус от градския транспорт при гонка с друга кола. На място загина един човек, по-късно в болници починаха още двама. Ранените са над 10, като някои от тях са в критично състояние. Черната хроника продължава.
Няма смисъл да анализираме профила на престъпиците. Ще се намерят адвокати, психолози, специалиси, които да ги оправдават. Отвъд очевидната трагедия обаче, има една друга история. Даже няколко.
На първо място жертвите – представете си млад човек, тъкмо завършил образованието си, започва стабилна работа, създава семейство. Готов е да бъде полезен на обществото следващите 40 години. Да оставим на страна мъката и разбитите мечти. Чисто икономически това е неприемливо. Пропилян човешки капитал. Всичко изчезва за секунди заради един олигофрен. И дори се превръща в дълг.
От друга страна престъпниците. И в тях някой (и държавата) са инвестирали средства. И от тях се очаква в следващите 40 години да създават някаква стойност, освен тъпотии. В този момент обаче те се превръщат в пасив. В най-добрия случай бюджетът ще ги издържа няколко десетилетия в затвора. Няма да произвеждат нищо, няма да потребяват почти нищо. Абсолютно безполезни за обществото и товар за близките си.
И за всичко това не са виновни учителите, политиците или дори родителите. Даже и лошите пътища ще ги пожалим този път. Единнствената вина е в системата на МВР, която допусна подобни индивиди да се чувстват безнаказани и безсмъртни. Имаше десетки знакови случаи, които можеха да бъдат освен трагедии и подходящ момент за генерална промяна. Нищо подобно. Още гонки, още смърт.
Пак казвам, чисто икономически това е неприемливо. Полицията трябва да се преобрази буквално за една нощ и да започне безпощадна битка срещу чувството за безнаказаност. Да, не може сама да реши проблема. Но със сигурност трябва да даде тон.
Вие сте на ход, г-н Демерджиев!
Leave a Reply