В един от най-популярните баскетболни подкасти, членът на УС на БК Балкан и доскорошен кандидат за президент на Федерацията по баскетбол Николай Рашков заяви, че според него 100% има начин да се печели от баскетбол в Европа. Човекът, който стои зад Евролигата в България и осигури участието на отбора от Ботевград в Еврокъп, със сигурност вярва в тези си думи. Но вчера най-вероятно е останал доста разочарован от посещаемостта на първия домакински мач на Балкан в турнира – 500 души според официалната справка и видимо хиляди празни седалки. По-разочарован дори от третото си място на изборите по-рано тази седмица.
Същия път извървя и Лудогорец – сериозни инвестиции, добри състезатели, топ организация, дори силни резултати, но не можаха да надскочат собствения си микро пазар. Ботевград, Разград и всеки друг град у нас не е спортен пазар, за да развие печеливш проект. Дори във Варна и Пловдив е спорна сполуката от подобно начинание. Тъжно е, но никъде няма културата, икономическия потенциал и общността, които да съхранят силен спортен проект без да се стигне до необходимост от бащица или поне местен меценат.
Нека разделим определението „успешен спортен проект“ в две части. От една страна можем да имаме спортни резултати навсякъде, където съберем качествени треньори и играчи и им осигурим нужните условия. В този ред на мисли, Ловеч беше чудесен пример за изграждане и реализация на професионални футболисти. Лудогорец също влиза в това число, защото приходите от УЕФА дълги години бяха достатъчни за доминация в А група. Никой от тях обаче не разчиташе на приходите от деня на мача. Богати хора си помагаха с пари от трансфери или от международните успехи. Но това е възможно само във футбола.
Ако търсим пазарен успех обаче, това съчетава поне три фактора. Голяма пазар, силен бранд и побеждаващ отбор. У нас, извън футбола, само за ЦСКА и Левски има теоретичен шанс да се подредят звездите в подходяща конфигурация. Да създадат ядро свои играчи, да добавят няколко силни чужденци и да започнат да пълнят Арена 8888 поне веднъж всеки месец. Това е единственият път към устойчив положителен финансов резултат. Правят го всички големи клубове на Балканите.
Защо у нас не се случва?
Грандовете, за разлика от Балкан Ботевград и Рилски спортист, нямат собствени зали, с нужния капацитет. Още тук стават непривлекателни дори за свръх амбициозни визионери като Николай Рашков. На второ място е супер взискателната публика в София. Градът е пренаситен от събития и дори зрелище като Евролигата с участието на Реал Мадрид и Барселона не впечатлява масовата публика. А за успешен проект е нужна масовата публика, не само супер запалените фенове. И не на последно място – липсва постоянство. Такъв успешен модел може да се изгради с време, да се наложи постепенно в съзнанието на все по-голяма група хора, да извоюва своето място в борбата за свободното време на столичани. Нужни са постоянство, търпение и упоритост – все неща, което рядко се комбинират в българския спорт.
Leave a Reply